Три месеца след като одобри международното споразумение за борба с фалшифицирането АСТА, двайсетина дни след като официално го подписа и само няколко дни след като се сблъска с няколкохиляден протест срещу споразумението българското правителство тържествено се отказа от него.

Някои определиха станалото като победа на гражданското общество. Не стана ясно кои са победените, но затова пък и управляващите, и опозицията се прикачиха към победителите и отчетоха отказа от споразумението като свой успех.

Празникът обаче е помрачен от няколко твърде нерадостни извода за управлението и начина, по който в България се вземат така наречените политически решения. Защото АСТА не е изолиран, а по-скоро типичен случай.

Кои са актьорите?

Приемането на споразумението има 4-годишна история. Не е ясно и ще остане неясно, кои са и дали въобще е имало конкретни лица, интереси, позиции и аргументи на българското участие в процеса. Във всеки случай през всичкото това време никой не е намерил за нужно да запознае обществото с готвените решения и да ги обсъди с него.

Оттук нататък вариантите са два. Или някой съзнателно и тайно е присъединил България към споразумението и така е поставил под сериозна, макар и потенциална, заплаха правата и свободите на българските граждани. Или този някой не е разбрал какво точно приема и въобще не си е дал сметка за тази заплаха. За свое оправдание управляващите избраха втория вариант. Той обаче е не по-малко притеснителен.

„Смятам, че подцених въпроса... Приемаме, че вината е моя, тя не е на експертите. Да съм чел по-добре”, признава министърът-вносител на решението. Но щом той не го е „чел добре”, най-вероятно останалите, гласували го без никакво обсъждане, министри начело със самия министър-председател не са го чели изобщо. Което означава, че не само широката общественост, но и лицата, взели крайното решение, не са били запознати с него.

Колко ли други „подценени” въпроси се "саморешават" по този начин из кабинетите и по етажите на властта, движени от анонимни интереси и некомпетентност?

У кого да е контрата?

Голяма част от протестиращите срещу споразумението сигурно също не са го чели. Може би нямаше да има и протест, или във всеки случай не толкова масов, ако не бе потенциално заплашена и свободата за сваляне на музика и филми от интернет. А без протест АСТА сега спокойно щеше да си върви по пътя към окончателната ратификация. Спешният отказ от споразумението за пореден път показа, че всяко решение може да бъде прието или отменено, стига достатъчно голяма група хора да протестират достатъчно шумно. Днес това е за добро, но утре може и да не е.

Така политиката, водена от компетентни и отговорни политици, е изместена от властта на PR-а. Затова приемането на споразумението става „на тъмно”, а отменянето му - пред специално поканените телевизионни камери. Затова дебатът се води не толкова по съдържанието на споразумението, колкото около историята на приемането му. А основната грижа на правителството, по думите на премиера, е у кого „ще остане контрата”.

Случаят АСТА за пореден път демонстрира изключителната ловкост на властващия днес PR в прехвърлянето на собствената отговорност върху някой друг. Вярно е, че и предишните управляващи нямат основание да се правят на „ощипани”, след като идеята за споразумението се е родила и е направила първите си стъпки по тяхно време. Но в крайна сметка основната част от преговорите, както и съгласуването, приемането и подписването му са станали по време на днешното управление и са изцяло негова отговорност.

Не само български, но и европейски проблем

България съвсем не е единствената страна, „подценила” и приела АСТА по този начин. Тава обаче не е никак успокоително. Защото на ниво Европейски съюз, от който с надежда очакваме да наложи и в България демократични процедури и правила, договарянето и приемането на споразумението е история на преднамерена секретност. При това то е пазено в тайна не само от общественото мнение, но и от официални европейски институции. Затова говорят документираните нееднократни предупреждения на Европейския парламент до Европейската комисия за липса на прозрачност, заобикаляне и нарушаване на принципите на функциониране на съюза. Тази история показва как цялата политическа и институционална европейска машина може да бъде задвижена от корпоративни интереси, които не винаги съвпадат с обществения интерес.

Така или иначе все пак през 2011-та, далеч преди подписването на споразумението, текстът му вижда бял свят и е подложен на обстоен експертен анализ от десетки водещи европейски учени. Те единодушно посочват 16 причини, поради които АСТА не отговаря на правото на ЕС и призовават ЕП, както и националните парламенти и правителства да не го приемат в този му вид. Тяхното становище не променя нищо. Във всеки случай явно никой от отговорните фактори в България не го е прочел.

Автор: Я. Бояджиев; Редактор: Е. Лилов