В първите дни на фестивала опашките се виеха из огромното фоайе покрай многобройните магазини в мола на "Потсдамер платц". Някои от най-запалените киномани дори преспиваха тук в спални чували, за да са сигурни, че ще гледат точно онези филми, които са си набелязали. Само на няколко метра е фестивалната зала, в която се прожектират премиерите. Малцина обаче успяват да се докопат до билети за тях.

В търсене на индивидуалния почерк

За щастие повечето филми имат поне още две прожекции и шансовете да попаднеш на някоя от тях са все пак по-големи. Още повече, че този път, когато Берлиналето навършва 60 години, филмите се показват и из обичани квартални кина. Това е реверанс на организаторите на фестивала, който от създаването си е насочен към публиката. Само миналата година са продадени над 180 хиляди билети.

Тези дни опашките пред касите понамаляха, но броят на хората, чакащи търпеливо реда си, остава впечатляващ. Повечето решават спонтанно кои филми да гледат: "Ще гледам онези филми, за които успея да си взема билети. Жалко, че този път не можах да съм на нито една от премиерите. В минали години се нареждах рано сутринта на опашката за билети, но този път нямах време за това", казва със съжаление жена, която вече не си спомня за кой пореден път е на Берлиналето.

Повечето на опашката не държат да гледат някои от премиерните филми на големите майстори като Скорсезе или пък Полански, които така и така ще се появят по германските кина след броени дни: "Идвам, за да гледам филми, които иначе никъде другаде не бих могла да гледам, защото не се разпространяват. Вярно, понякога има и лоши филми, но това не ми пречи, защото за мен е важен индивидуалния почерк зад тази творба", казва жена, стиснала в ръката си програмата на Берлинале.

Индивидуалният почерк на авторското кино, което остава далеч от огромните мултиплекси с филми за масовия вкус - това кара киноманите да чакат на опашка пред касите на Берлинале: "Живея в Берлин, а и работя в киното. Идвам на Берлиналето редовно, защото се интересувам от режисьорите, от хората, които стоят зад показваното на екрана. След прожекциите тук има срещи на публиката с филмовия екип, което е много интересно", казва берлинчанка.

Киномани от цял свят

Сред чакащите за билети има представители на най-различни нации: "Най-много харесвам германските филми. Вчера гледах един от тях - документалния "Женската стая" на режисьорката Сара Айла Васнер", казва една датчанка. Момичето до нея е от Франция. Иска да гледа два филма от състезателната програма на фестивала, но и от секцията "Форум", където се показва нестандартно кино на млади кинематографи от цял свят. С какво я привлича Берлиналето?

"Настроението тук - заобиколен си от хора, които са киномани и това се усеща", казва младата французойка. Киноманите са всъщност не само пред екраните, но и всяка вечер пред фестивалната зала - с надеждата за автограф от някоя от филмовите звезди, които минават по червения килим.