Как бихте обяснили салафизма?

Нина Кезехаге: Ако трябва да дам кратко обяснение, то няма да е съвсем точно, но все пак ще се опитам. Салафизмът се позовава на Корана и Сунната (делата и думите на пророка Мохамед) като първични източници. Салафитите възприемат за свой образец смирения и благочестив начин на живот на пророка Мохамед и неговите сподвижници. Чрез облеклото си както мъжете, така и жените сред салафитите се опитват да подчертаят именно това. Всяко отклонение от този идеал е смятано от салафитите за "недопустимо нововъдение".

Днес понятието "салафизъм" често се използва като синоним на радикалния, агресивен ислям. Какво е Вашето мнение по въпроса?

Нина Кезехаге: Аз съм скептична към доста понятия. И първото от тях е "ислямизъм". Споделям виждането на ислямската теоложка Хамидех Мохаджехи, според която е напълно погрешно името на цяла една религия да се отъждествява с едно малцинство или с едно радикално нейно проявление. Такъв именно е случаят с понятието "ислямизъм". Подобна тенденция води до дискредитиране на самата религия, а и на онези мюсюлмани, които всъщност нямат нищо общо с радикалния ислям. Та нали когато християнин извърши атентат, което примерно в САЩ се случва доста често, не говорим за християнизъм!

Известно е, че не всички салафити са агресивни. Как бихте подразделили цялата група?

Нина Кезехаге: В Германия, според Службата за защита на конституцията, към групата на салафитите се числят общо 10 000 лица - това е, с други думи, твърде незначителен брой, имайки предвид, че в страната живеят между 3 и 4 милиона мюсюлмани.

Можем да разделим салафитите на пуристки, политически и джихадистки. Около една трета от салафитите, т.е. джихадистите, са агресивни - те защитават насилието и са готови да го упражнят.

Разбира се, че салафизмът е едно рестриктивно тълкуване на исляма, но според мен е жалко всички салафити да се слагат в общия кюп на агресивния ислям. Разговарях с много салафити и проповедници на салафизма, които открито се дистанцират от насилието. Те страдат от натиска на джихадистите. За съжаление, отразяването в медиите на протестното движение на салафити срещу джихадистите не е на достатъчно добро ниво.

Агресивният салафизъм е транснационално движение. Властите едва сега обаче го осъзнават и реагират с репресивни мерки. Как оценявате това?

Нина Кезехаге: Властите го знаеха отчасти от самото начало, но се надяваха, че проблемът ще се разреши, така да се каже, от само себе си. Репресивните мерки са само донякъде уместни. Със строги наказания ситуацията не винаги може да се подобри. Поставянето на салафитски сдружения под забрана е важно. Но съществува и твърде голямата вероятност забранените групи да минат в нелегалност и тогава вече да не могат да бъдат контролирани.

Вие се застъпвате за превенцията срещу салафизма и работите със семейства, които се опасяват, че децата им ще се радикализират. Как могат да бъдат предпазени младите хора от радикализиране?

Нина Кезехаге: Ако искате, ме наречете оптимистка, но човек действително може да постигне нещо, ако разговаря с хората и привежда ясни и убедителни аргументи. Нищо не можеш да постигнеш, ако подхождаш към човека с предубеждения. Превенцията и дерадикализацията изискват дългосрочни усилия. Самата радикализация също е дълъг процес. Дългосрочните проекти обаче не са привлекателни за политиците, защото с тях не се печелят точки сред избирателите.

Как аргументирате, когато се опитвате да предпазите дадено лице от присъединяването му към агресивна група?

Нина Кезехаге: В случаите, когато съм успяла да направя това, съм била добре запозната с биографията, произхода и мотивите на лицето. Наясно съм била т.е. какво точно му липсва - защото именно онова, което му липсва, може да го направи податлив на джихадистката пропаганда.