Във времена на криза човек често говори за пари: колко получава, колко не му достигат, колко има да връща и колко би искал да има. А как би изглеждал животът ни без пари? „По-щастлив”, казва Хайдемари Швермер от Дортмунд. Тя никога не е държала евро в ръката си, защото още преди 16 години е решила да започне нов живот - без пари. Макар да няма пукната стотинка в джоба си, тя не се чувства бедна. Точно обратното: по-богата и по-щастлива е от всякога.

Как започва всичко?

Първоначално Хайдемари работи като учителка. След няколко години стаж обаче решава да обърне гръб на образователната система, която, според нея, учи децата не как да бъдат щастливи, а как да печелят пари. Хайдемари се записва да учи психология. След като завършва, години наред работи като физио- и психотерапевт. „Фирмата ми имаше 15 служебни автомобила, никога не оставах без работа”, разказва тя. „Започнах обаче да усещам как материалното диктуваше целия ми живот. И ми се прииска да избягам.”

Хайдемари е на 54 години, когато се решава на следния експеримент: да живее една година без пари. Този начин на живот обаче толкова й харесва, че тя решава да се откаже от парите завинаги. Сигурно се питате как успява да преживява. Ето как:

Приятели-фризьори се грижат за прическата й, в обществения транспорт пътува само с подарени билети. Живее при самотни хора или семейства с проблеми, на които оказва помощ и вместо пари получава храна. Най-много й помага обаче една инициатива, създадена от самата Хайдемари още докато е водила съвсем нормален живот - тоест, докато е била подвластна на парите. През 1994 година тя създава в Дортмунд борса за размяна на услуги и вещи с цел да покаже на хората как могат да си помагат взаимно. Борсата функционира горе-долу така: някой, който разбира от велосипеди, поправя колелото ти, а в замяна ти ремонтираш автомобила му, да речем. Всеки помага с това, което умее най-добре - фризьорите се грижат за косите, обущарите - за обувките, готвачите - за яденето. Или пък - заменяш дрехи, които вече не носиш, срещу килограм кафе; даваш на заем трактора си срещу чувал картофи и т.н.

Да заживееш с непознат

На хората, които искат да последват примера й, но не знаят къде да живеят, Хайдемари предлага следното решение: “Има толкова много самотни или възрастни хора, които на драго сърце биха приели някого в дома си за известно време.“ Преди години Хайдемари учредява и т. нар. Централа за поделяне на подслон. Всеки, който е готов да приеме човек в дома си, залепя стикер с логото на централата на вратата си. Самата Хайдемари също живее така. Наскоро била известно време в къщата на едно 5-членно семейство. След като успяла да помогне на двете им наркозависими деца, родителите били готови да й платят солидна сума. Хайдемари, която днес е на 70 години, отвърнала обаче, че предпочита слънцето пред парите. „Май сега ще ми направят колибка на морето”, казва тя.

Хайдемари няма нито къща и автомобил, нито телевизор и пералня. Но не е откъсната от света, защото притежава компютър и телефон - и двете подарък от роднини. „Телефонът обаче почти не го използвам и затова смятам да го заменя за чай”, казва Хайдемари. И се усмихва.

АГ, ЕЛ, ДВ, ТН, ХШ, М. Илчева, Редактор: Д. Попова-Витцел

 

***

Хайдемари Швермер умира през 2016 в Касел - четири години след публикуването на този текст