След силното земетресение от вторник, което имаше магнитуд 6, 4 по Рихтер, в Албания бяха регистрирани 524 вторични земни труса. Броят на потвърдените жертви междувременно нарасна на 40. Най-много са загиналите в село Туман, северно от Тирана, и в пристанищния град Дуръс. Издирванията на оцелели продължават.

Хората посрещат с ръкопляскания спасителите, когато успеят да измъкнат някой оцелял изпод развалините; и плачат, дълбоко покрусени, когато помощта се окаже твърде закъсняла.  Часове след опустошителните трусове с магнитуд 6,4 по скалата на Рихтер все още не се знаят окончателните размери на щетите и броя на жертвите. Помощ идва не само от Албания, а и от съседните страни. Издирващите екипи междувременно са пристигнали на място и спасителните работи текат на бързи обороти. Около разрушените и застрашени от срутване сгради са поставени заграждения. Районът е ограден от полицейски кордон.

На няколко метра, встрани от разрушенията, един човек едва сдържа сълзите си. „Жена ми и единствения ми син още ги няма", казва той. В нощта на земетресението те и тримата искали да слязат от третия етаж на сградата, когато една от площадките на стълбището се сринала изпод краката им и повлекла жената и детето надолу.

Бързи спасителни работи след шока

Артур Буши е кмет на областта Круя, която е най-силно пострадала от земетресението. Той координира спасителните работи, организира помощните акции, снабдяването и подслоняването на хората, чиито домове са разрушени. „Най-важното сега е, разбира се, да спасим оцелелите“, казва Буши в разговор с ДВ. „Веднага след земетресението се стекохме в общината, за да предприемем най-необходимото. Изпратиха ни помощ директно от столицата Тирана, получихме много подкрепа и от съседните страни.

Солидарността е голяма“, казва Буши. Една от първите организации, пристигнали на мястото на бедствието, е Червеният кръст. Сътрудникът Дитион Курти посочва, че веднага след земетресението пристигнали помощници от целия регион. „Правим всичко възможно, за да спасим хората и ще останем тук, докато разчистим всички развалини“, посочва кметът.

Още вечерта на футболното игрище в Туман били разположени първите палатки за временно приютяване на останалите без жилище. В една от палатките е настанено четиричленното семейство Тороцино. Те живеели на най-горния етаж на сриналия се многоетажен блок. Все още продължават издирванията на оцелели сред развалините.

„В истински шок сме. Децата целите треперят“, казва Ибие Тороцино: „Земетресението ни завари, докато спяхме. Целият блок се разлюля. Мъжът ми и аз грабнахме децата и хукнахме към вратата. Тя не можеше да се отвори, при земетресението един шкаф се беше смъкнал пред вратата и я беше барикадирал. Когато се опитахме да го отместим, се разнесе ужасен шум: цистерната за вода беше пробила бетонната плоча и падна насред жилището ни. Ние успяхме да отворим вратата и с всички сили затичахме към изхода. Само няколко мига, след като се бяхме озовали навън, цялата жилищна сграда се срина пред очите ни."

Семейството на Клевис Точи също имало късмет: „Беше ужасно, всичко се люлееше. Семейството ми и аз успяхме да избягаме от сградата, докато стените все още се олюляваха. Ние се спасихме, но много от съседите ни не успяха. Моля се да са още живи!“

Изключителна солидарност

Хората все още са в шок. Включително поради стотиците вторични трусове. Кметът Буши казва, че албанското правителство ще сключи договори с хотели в близките градове Лежа и Дуръс, за да могат хората да бъдат подслонени там. Готовността за помощ е голяма: както в страната, така и в чужбина много хора правят дарения за семействата на жертвите, събират дрехи и храна за пострадалите. Особена солидарност засвидетелстваха и останалите балкански държави, включително и България. На 28 и 29 ноември Албания празнува своите национални празници. „Тази година обаче празниците ще са засенчени от траур и скръб“, заяви албанският министър-председател Еди Рама.