"Мъжът ми от дълги години е в Германия, а с него - и петимата ми синове. Миналата година най-малкият ми син си дойде да го женим, но само седмица по-късно почина. Много ми липсва. Особено когато усещам мириса на турско кафе, защото всеки път, когато си идваше, той ми вареше турско кафе. Сега ми го вари снахата, но не е същото - горчиво е", разказва през сълзи Хатидже.

На гурбет в чужбина

Подобни истории могат да се чуят и из останалите къщи в Гургурница  - селото, в което рядко се мярка мъж. Жените там са мнозинство - техните съпрузи били принудени от немотията да изоставят родния си край и да заминат на гурбет в Германия или в другите западни държави. Там те работят предимно в строителството. Местните хора даже си имат и виц: „Ако видиш майстор на строително скеле в Германия, сигурно е от Гургурница“.

Изкараните в чужбина пари се влагат за облагородяване на селото и така с годините хората по своя инициатива са си ремонтирали пътя и сградата на основното училище. Тяхно отдавнашно желание е селото да се превърне в туристическа дестинация, затова сега строят и път до езерото.

За жените обаче всеки ден е просто безкраен - особено за онези, които очакват съпрузите и синовете си да се върнат от гурбет. Не по-различно е и всекидневието на по-младите, чието единствено „забавление“ са селският магазин и чайната.

Разположено по склоновете на Сува гора, на над 1200 метра надморска височина, селото, чието име означава „камък върху камък“, предлага невероятна панорама към езерото Козяк и към долината Полог от друга. Географското положение обаче е и благословия, и проклятие за местните хора, които едва поддържат връзката с отдалеченото на 40 км Тетово.

Когато се върнат от чужбина, мъжете се заемат със снабдяването на храна за семействата си. Затова се случва с месеци никой да не излезе от селото.

Изящни носии

Местните жени до една са и хубави, и трудолюбиви. Кажи-речи всяка е облечена със специфична албанска носия – обичай, пазен грижливо в продължение на векове. Това е т.нар. носия на Сува гора, носена от жените, живеещи в трите села от региона – Гургурница, Саларева и Горна река.

Ето някои от елементите ѝ: бродирана вълнена риза, кадифен елек със златни гайтани, десет цветни шала, чорапи, шарени мъниста. Това, което е особено характерно за тази носия, е кърпата, с която се украсява главата. Всяка жена има около седем, с различни имена: добра кърпа, черна кърпа, шарена, люлякова, червена и т.н. Една от най-важните е добрата кърпа, която се носи на сватба.

Пъстрият колан, полата и брошката са тези части на носията, които ѝ придават завършен вид. Те са различен цвят - възрастните жени носят по-тъмни цветове, а момичетата и младите булките носят по-светли. Въпреки многобройните елементи на носията, много от по-възрастните жени я носят ежедневно, докато по-младите я слагат само на празници.