Така навремето г-н Жан Виденов толкова убедено ни агитираше, че има заговор срещу него, че сам (и май единствен) повярва. Та привидя надигащото се икономическо цунами като коварен замисъл на враговете си. По-късно г-н Иван Костов така стремително ни внушаваше своята сила, че заживя с илюзията за всемогъщество и вечност. И по детски наивно проспа появата на Симеон ІІ. И вместо незабавно да впише СДС в принципно новата обстановка, самоуверено изчака собствения си крах.

Сега сме навлезли в удивителен период, в който и тройната опозиция и тройната коалиция са на път едновременно да попаднат

в капана на собствените си агитационни послания!

Тройната опозиция енергично (чрез няколко слабовати и по стар навик самопредлагащи се социологически агенции) внушава на населението огромна електорална преднина за ГЕРБ и десните. Сънуват нещо като 700 000 гласа предимство на герберите пред БСП. После добавят „обединилите” се ДСБ и СДС. И получават предимство от милион (!) гласа на изборите догодина. Една дистанция, която дори теоретично не може да бъде запълнена от съюзници на червените.

Сметката е и без кръчмаря и без кръчмарката. В смисъл, че 1) е комична представата, че тройната коалиция ще събере под милион гласа. Та дори на Евроизборите те имаха толкова... И 2) е крайно съмнително, ГЕРБ да набере милион и половина (25% от електората), макар действително проучванията да дават подобна цифра в момента. Кандидат-придворните социолози около г-н Борисов радостно му показват de facto изкуствени числа, шептят за „възможно абсолютно мнозинство” и елементарно не обръщат внимание на показатели като този, че 50% от деклариралите подкрепа за ГЕРБ днес, просто не са гласували на последните два-три вота... И на доста други професионално важни индикатори, за които впрочем може би не са и чували.

Така че, ако продължат да набират звездно самочувствие, да трупат врагове и да тряскат врати, герберите имат да преживеят неприятен епизод през една юлска вечер догодина: да седят пред телевизора и като радичковски жаби да повтарят „Как така, как така...”

Противниците на г-н Борисов също са неуморни в усилията си да изпаднат в самозаблуда.

„Медиен феномен”, „телевизионен клоун”, „надут от журналистите балон” – тези и много други още по-обидни щампи се опитват да лепят те върху г-н Бойко Борисов. И искрено недоумяват как „хората не проглеждат”, как „една полубандитска стилистика” и „вечна импровизация” ги държи под политическото си обаяние...

Две самозаблуди:

Първо - г-н Борисов политически почувства и оглави изключително важен след-преходен феномен в българското обществено пространство. Той напипа нов десен политически език: без антикомунизъм и с елементи на умерен национализъм. Антикомунистическото дясно беше изчерпано – така да се каже поради отпадане на своя предмет. (По подобен начин преди десетилетия се изчерпва антифашизмът като политическа платформа.) Изчезна и характерния за прехода страх от всичко застрашаващо етническия мир. Нито югославският пример вече плаши, нито българите сериозно си спомнят за възродителния процес.

На основата на тези нови обстоятелства, г-н Борисов се оказа първият съумял да прокъса класическата „забрана”, бивши комунисти и дейци на репресивния апарат да бъдат „десни”. В този смисъл той премахна идеологическите бариери пред десетки хиляди хора: сега те спокойно и свободно могат да се разхождат из политическото пространство – в зависимост от личния си интерес, без да трябва да се кланят на хора, които ги ненавиждат генетически.

Втората самозаблуда на противниците на г-н Борисов е в оценката, която му дават като „лека кавалерия” и „импровизатор”. Обаче фактите на неговата лична биография категорично отхвърлят подобна хипотеза. Да се сетим само за два от тях. Абе хора, това е човек завършил със златен медал гимназия! Поне сте ходили на училище – какви ти тук импровизации?! Не си спомняте тези деца? Свръхсамодисциплина, пълна подготовка, железен план... А освен всичко майка му е учителка. И това ли не помните какво значи?

Да, г-н Бойко Борисов играе „Бойко Борисов” и то в няколко варианта - „бат’ Бойко”, „господин Борисов”, „господин Генерал”... Но за импровизация не може да става и реч. План, план и само план, стоманен план.

Какъв впрочем?

Мен ако питате (мога и да греша, това са психологически гадания) въпросният план е с финал на 11-та година. Политическият танц на г-н Борисов е построен така, че той почти

няма как да не стане президент

тогава. Първа сила на парламентарните избори, плътен и международно благословен съюз с десните. Г-н Първанов не може да се кандидатира. И т.н. и т.н. много подробности, но все в тая посока.

Така че планът е съобразен и с кръчмаря и с кръчмарката и с множество сини келнери.

Така е то. Ум царува, ум робува, ум патки пасе.

Този текст е съвместна публикация с вестник "Труд". За отзиви и коментари A.Raichev@bbss-gallup.com. Други текстове от същия автор www.Raichev.org