В повечето случаи е въпрос на секунди: звъниш, отварят, предаваш пакета, подписват, затварят. Получателят на пратката е доволен, а куриерът? Процедурата се повтаря между сто и двеста пъти на ден в периода преди Коледа. Работният ден често продължава 12 часа. Заплащането е твърде ниско, а условията на работа определено биха могли да бъдат и по-добри. Как се справят куриерите в Германия, сред които има и немалко българи?

7,22 евро на час?

По темата списание "Шпигел" помества репортаж от срещата си с българина Милан Драгов - един от стотиците хиляди куриери в Германия. Особено преди Коледа неговият работен ден е доста напрегнат. През декември по домовете и офисите в Германия се доставят 75 милиона пакета повече, отколкото през останалите месеци от годината.

"Трябва да бъдеш любезен с всички и не бива да се доверяваш на никого", казва пред изданието Драгов, който е с висше образование и доскоро имал добра работа. Фирмата, в която бил назначен, обаче фалирала през пролетта. Приятел му предложил работа като куриер при един подизпълнител на компания "Хермес". Той се съгласил, все пак Милан трябва да изхранва някак семейството си. До днес той все още не е получил трудов договор. А тъй като заплащането е лошо, той работи и допълнително в депото, където сортира пратките - това му носи още 500 евро месечно в брой, научаваме от публикацията на германското списание.  

Днес той трябва да достави "само" около 100 колета, за което ще му трябват около девет часа. Казва, че за всеки един доставен пакет ще получи по 65 цента. Излиза, че той печели по 7,22 евро на час. С 20% по-малко от минималната почасова ставка в Германия. Всъщност, според разпоредбите на "Хермес", на куриерите би трябвало да се плаща според отработеното време - и то по най-малко 10,15 евро на час, а не според броя на доставките, посочва "Шпигел". Когато в схемата се намесят обаче подизпълнители, правилата често се променят. Причината: твърде рядко се провеждат проверки.

На месец Милан Драгов печели по 1500 евро нето (заедно с работата в депото). От тях 500 отиват за наем и храна. Останалото изпраща на семейството си.

Понякога българинът работи дори по 18 часа на ден (от 5 до 23 часа), често без по-продължителни почивки, признава той пред "Шпигел". Това не само накърнява човешкото достойнство, но и противоречи на германското трудово законодателство. То не допуска да се работи по повече от десет часа на ден, а средно не бива да се надхвърлят осем работни часа.

Тъмната страна на коледния бизнес

В DHL ситуацията е малко по-различна. Съгласно тарифния договор куриерите би трябвало да получават по 12 евро на час. Това обаче не важи за работниците, наети чрез посредници, какъвто е украинецът Петро Н. - той е готов да работи и за по-малко от 10 евро, само за няколко цента повече от минималното заплащане, възлизащо на 9,19 евро. Петро Н. е доволен. Той е израснал в бедно село в Западна Украйна. Хванал се е на работа в Германия, за да събере пари за следването си. За да получи работата при DHL, е платил 200 евро на една украинска фирма, посредничила за осигуряването на назначението.

Именно затова Петро Н. предпочита да остане анонимен - за да няма проблеми с посредниците. Те го заплашили с "големи глоби", ако разкаже за условията, при които е нает. Украинците се задължават писмено да не говорят за условията и за заплащането с германските си колеги - документът е на разположение на Дойче Веле.

Междувременно в Германия този вид посреднически фирми, които наемат основно студенти, никнат като гъби след дъжд. Чрез различни портали те търсят куриери, работници за гастрономията и хигиенисти - например за тоалетните по автомагистралите. За работа с продължителност под три месеца могат да бъдат наемани и хора от държави, за които иначе има визов режим - благодарение на специална програма на германската Агенция по труда. 

"И българи експлоатират българи"

Преди време българската редакция на Дойче Веле се свърза с юристката Надя Клуге от организацията Faire Mobilität, която провежда безплатни правни консултации на български език за българи, които са станали жертва на трудова експлоатация. Тя изтъкна следното: "Ситуацията в сектора на куриерските услуги е особено тежка. Там просто е ужасяващо. Хората работят между 12 и 16 часа на ден, а им се плаща като за осем часа.". Тя има предвид лицата, наети от подизпълнители при фирми като "Амазон" и "Хермес". Става дума най-вече за българи, които не говорят немски, дошли са току-що в Германия и спешно се нуждаят от някаква работа. По време на нашия разговор Надя Клуге призна, че най-много се дразни от факта, че и българи, които някога са работили при същите лоши условия, днес стават подизпълнители и назначават други българи, на които или плащат твърде малко, или пък понякога въобще не плащат. 

Надя Клуге съветва българите - особено тези, които работят в изредените сектори - да записват абсолютно всичко, за да могат някой ден евентуално да докажат неправомерно отношение на работодателя. "Хората буквално трябва да си записват за всеки един час какво и къде са работили. Защото иначе няма как да докажат пред съда, че са били ощетени."