Вярно е, че през 20-ти век Швейцария запазва неутралитет по време на две световни войни. В продължение на 500 години обаче тя е една от най-войнствените нации в Европа, твърди историкът и журналист Йост ауф дер Маур, чиято книга "Наемници за Европа" излезе наскоро от печат. В нея той разказва, че Швейцария е изпращала свои наемни войници в почти всички части на Европа, и че броят им през вековeте по всяка вероятност надхвърля един милион души.

Звярът в тях

Имиджът на тези наемници е бил доста зловещ - нискообразовани планинци, които били изключително брутални. От края на Средновековието датират описанията на някои от жестокостите, типични за швейцарските наемници: те поглъщали човешки сърца, пиели кръвта на противниците си, лъскали ботушите си с човешка мас и прочие.

Причината за масовото наемане на швейцарци като платени професионални войници в чужбина е била предимно финансова. През 13-ти, 14-ти и 15-ти век наемниците си "заработват" по този начин парите, които са им били необходими, за да се задомят. Нека припомним, че по онова време Швейцария е била ужасяващо бедна страна. Повечето платени войници избирали тази "професия", за да се измъкнат от бедността. Но имало и такива, които били ръководени от жаждата за приключения.

Наемането и отдаването на войници под наем било организирано от олигархически структури - предимно в Централна Швейцария, но и в някои по-периферни части - като Граубюнден например. От бизнеса с наемниците се припечелвали доста добри пари, особено в периода на неговия разцвет през 17-ти и 18-ти век, когато някои семейни кланове си осигурили по този начин значителен лукс.

Пари, изцапани с кръв

Общините също извличали ползи. В кантона Швиц например в продължение на 300 години хората не плащали никакви данъци. Парите от данъчните постъпления не били необходими, защото продажбите на наемници пълнели обилно хазната. Банките също печелели от бизнеса с платени войници. Още по онова време имало банкови институции, които бързо осъзнали, че воденето на войни е изключително доходоносен бизнес.

Към 1814-1815 година, т.е. по времето на Виенския Конгрес, наемането на швейцарски войници силно запада и Швейцария се задължава да пази военен неутралитет. Това обаче се случва не толкова поради морални съображения, колкото поради факта, че по онова време започва създаването на всички големи наборни армии в Европа, което силно ограничава купуването на наемници.

Jost auf der Maur: Söldner für Europa, Echtzeit-Verlag, Basel