1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Живков и Борисов: образ и подобие

11 ноември 2010

Тия дни Бойко Борисов се засегна, че го сравняват с Тодор Живков. Или по-скоро обратното - засегна се, че сравняват Живков с него. В контекста на този "неудобен" паралел Любослава Русева предлага още няколко:

Огледалце, огледалце...Снимка: fotolia/Annette Staack

Ние трябва да направим коренен поврат, на 360 градуса!

„Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен ръст за всяко правителство“, заяви премиерът Бойко Борисов от Италия, където участва в благотворителен мач на държавни разноски.

Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари!

Винаги заедно...Снимка: DW

Заради горецитираното изказване блогъри и форумни деятели се заядоха, че на 21-ата годишнина от прехода сме се били върнали там, откъдето сме тръгнали на 10 ноември 1989 година. Едни дори извадиха таблици с данни за БВП на глава от населението от 1990 г., според които излизало, че сме били най-бедните в Европа - Живков, с други думи, ни завещал една доста голяма и твърде окръглена нула. И сега, разправят същите, пак сме били най-бедните в Европа, а какво оставало Борисов да постигне една стотна от нулата.

Добър журналист е тоя, който пише не това, което се говори, а това, което трябва.

Аз обаче ще опровергая тези хулители, които решиха, че свободата на словото е да пишеш каквото си поискаш срещу премиера. Защото:

1. Бойко Борисов не за пръв път казва добра дума за Живков, та чак сега да се изненадваме.

2. В този смисъл българският преход не е приключил, а само е направил коренен поврат, обръщайки се на 360 градуса.

3. Ако трябва да сме още по-конкретни, преход в „ментален план”, както се изразява просветният министър Сергей Игнатов, дори не е започвал.

Откривам новия завод за вело… за вело… Абе за колелета!

А ето и доказателствата: Преди време някой разказваше как в един ден Бойко Борисов, още в качеството си на столичен кмет, имал планирани срещи с бившите царски офицери, а веднага след това - със запасните войни от Българска народна армия. Случило се обаче, че о.з. полковниците и старшините от резерва дошли преди офицерите на Негово Величество.

Като свръх натоварен човек, Борисов не забелязал тази малка подробност и подкарал любимия спомен за дядо си и лагерите, за това как по времето на социализма му пречели да се изучи за нещо повече от пожарникар, за работата си като бодигард на Негово Величество и т.н., и т.н.

Честит осмиии... март, драги студенти!

След десетина минути гостите се умълчали, започнали да гледат кмета накриво. “Ама ние не сме бившите царски офицери!” - промърморил мрачен майор с филцова шапка. “А, така ли?” - сконфузил се Борисов, но моментално се взел в ръце. За секунда обърнал на спомени за щастливото си социалистическо детство в Банкя, казал две-три топли думи за Сталин и Путин и завършил с истории от времето, когато работел като бодигард на Тодор Живков.

Доскоро се намирахме на ръба на една бездънна пропаст. Вече направихме съдбоносна крачка напред!

Не съм съвсем сигурна дали историята с о.з.-тата и бившите царски офицери е автентична, затова ще заложа на сигурно - с цитат от август 2008 г.:

Списание „Мах“: Кой е най-впечатляващият световен лидер в историята, според Вас?

Бойко Борисов: ... Путин от една изостанала държава направи в момента сила, с която се съобразяват всички. Погледнато за своето време, Хитлер и Сталин са номер едно. Или Мао - за това да водиш една империя толкова време в такива ситуации се изискват качества.“

Верен на мотото: Обичай
се, за да те обичат другитеСнимка: AP

Тази година полупроводници, догодина - цели!

Признанието пред „Max”, както виждате, е абсолютно спонтанно. Бойко Борисов, сниман с голяма пура в устата като Дон Корлеоне от “Кръстника”, го изпуска заедно с дима от “Кохиба”-та си. Той дори не прави опит да ни заглавичка, че се впечатлява от Рейгън, Тачър, Хавел или папа Йоан Павел Втори. Членът на ЕНП, десният Бойко Борисов директно ни казва, че харесва това, което е самият той, и че самият той е това, което харесва. Простичко споделя, че под “лидер” разбира породата Шикългрубер.

Браво на атмосферното налягане!

Впрочем в същото интервю имаше още един забележителен момент. На въпрос „Страх ли ви е от смъртта?” Борисов отговори: “Надявам се в последния момент нещо да направя. Така си мисля.”

Същото, твърди се, казвал и Сапармурад Ниязов, пожизнен президент на Туркменистан. По едно време той дори съобщил, че съвсем официално се води безсмъртен. Уви, 15-метровата му позлатена статуя, която се въртеше, за да е винаги с лице към слънцето, все пак го надживя. Тя май още скърца в пустинята Каракум, където Ниязов, по-известен като Туркменбаши, за малко да построи и зоологическа градина за пингвини.

Като идвах насам, видех.... дим. И питам - какъв е тоа дим? А то какво било - като разбрали, че ще ги праат граждани, правчани си изгорили цървулите! Ха-ха-ха-ха-ха...

На 7 септември 2001 г. бъдещият лидер на Граждани за европейско развитие на България и още по-бъдещ премиер присъства на откриването на паметник на Тодор Живков в Правец в качеството си на главен секретар на МВР. С парадна униформа и почти просълзен, бъдещият лидер на Граждани за европейско развитие на България и още по-бъдещ премиер не само призна Живков за мащабна фигура от нашата история, а му отдаде дължимото с минутка мълчание и изпъната стойка, като че почита паметта на загинал за отечеството.

Посипвайки главата си с пепел, признавам, че до този момент и аз се заблуждавах, че преход има и ще продължава.

Някои казват, че нашата власт се клати. И на коча мъдите се клатят, ама не падат!

Пред паметника на Живков се случи още нещо - лидерът на БСП, сега президент, а в бъдеще водач на „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) Георги Първанов, начена да говори за „помирение с историята“, все едно още се намира в лозето на Габровски. Ще припомня и друго: двамата с Борисов стояха един до друг, докато почетната рота отдаваше чест пред бронзовото копие на бившия диктатор.

Снишаване, другари!Снимка: picture-alliance / dpa

Ако по онова време Живков беше жив, още през 2001 г. щяхме да станем свидетели на друг проект, който да ни завърти на 360 градуса - „Национално движение Тодор Живков”.

Сега всеки час, всяка минута има матри`ал за демонстрация!

Когато на Дълбоката мисъл зададоха въпроса какъв е смисълът на живота, най-умният компютър във Вселената според "Пътеводителя на галактическия стопаджия" отговори: 42. Днес същият отговор е изцяло приложим и по отношение на "политическите реалности", доколкото въобще не им отстъпва по смисленост.

Затова ще ви дам следната задача: Ако за една година Бойко Борисов прерязва 600 метра лента, но твърди, че ще е успех да изпълни една стотна от това, което е направил Тодор Живков, то тогава колко метра лента е прерязал бившият Първи за 33 години управление?

Приземяване, приземяване, приземяване. Другари, ние решихме да изчакаме да видиме и най-накрая, ако тряба, че се преустройваме. Ето така да са поогледаме, да видиме, така че се поснижиме да мине тая буря. Снишаване, другари!

10 ноември 2010 година. Навън духа силен вятър. Че се поснижиме да мине и тая буря.

Бел. ред.: „Образ и подобие“ (1986 г.) е пиеса от Йордан Радичков, свалена от афиша на Народния театър, тъй като „подобията“ на бившия Първи се познали в ролите на царските съветници. Използваните в текста цитати са от различни речи на „образа“ Тодор Живков.


Автор: Любослава Русева, Редактор: Александър Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ