1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Животът на българския европеец

10 май 2012

Къде в общия европейски дом са българите: във всекидневната или в мазето? Чувстват ли се те граждани и на Европа? Защо са все недоволни и как да превърнат недоволството си в нещо полезно? Е. Лилов по един актуален повод:

Снимка: Vladimir Wrangel/Fotolia

Поводът е нов проект на Европейската комисия, наречен "Европейска обществена консултация". Той ще обхване 500-те милиона граждани на страните-членки на ЕС и ще сондира мненията им за бъдещето на Общността. Проблемите и трудностите от настоящето и визията за бъдещето ще помогнат за планирането на политиките до 2020 година. Мащабното проучване е и подготовка за идната 2013-та, обявена за Година на гражданите.

Как ли ще се впишат българите, какви са техните притеснения и тревоги, от какво са удовлетворени и как се е подобрил животът им като европейци?

Дръж се, Европо, шоп те гази!

В свое обръщение към европейските граждани зам.-председателката на Европейската комисия Вивиан Рединг използва метафората за Общия европейски дом, укрепнал от кризата и готов да посрещне нови бури. Тя изброява редица постижения в областта на фундаменталните граждански права като свободата на придвижване и правото на работа и живеене в други страни-членки, подобрената потребителска среда, онлайн-пазаруването. Да добавим разширяването на социалните придобивки, осигуряването на ред, спокойствие и сигурност за гражданите и по-добре функциониращо правораздаване за тях - при това за всички хора в страните-членки, независимо от техните национални особености, вкл. икономическо развитие, конкурентоспособност, финансови възможности.

Ако продължим с метафорите, нека видим къде е България в този Общ европейски дом - в светлата всекидневна или някъде в мазето? Естествено, такова разделение не съществува. Но въпреки това част от българите мислят точно в тези категории. Заради неоснователното им третиране, според тях, като граждани "втора категория"; заради неоправданото, според тях, орязване на общовалидни европейски права и достижения; или заради унизителното, отново според тях, заканително размахване на пръст от Брюксел за щяло и нещяло. И наистина - 5 години след приемането си в клуба на модерните и благосъстоятелните, България все още не може да се ползва от всички предимства на членството в ЕС. За което обаче едва ли е крив Брюксел.

Виновните са в България, а не извън неяСнимка: Fotolia/SlobodanD

Бог високо, цар далеко, а Шенген на картичка

Но за какви европейски права да говорим, когато българите масово се чувстват с нарушени права най-напред в собствената си държава? В изследване на агенция "Естат", по поръчка на сдружение "България на гражданите", всеки втори българин е заявил, че правата му са били нарушени поне няколко пъти за последните 12 месеца - от монополисти, търговци и мобилни оператори, в секторите здравеопазване, административно обслужване, онлайн-услуги.

Сред българските потребители доминира мнението, че ако потърсят правата си по съдебен ред, ще загубят повече време и средства. Бавният правораздавателен процес и някои наследени от миналото оспорвани практики, напр. полицейско насилие, нареждат България сред "първенците" по брой заведени дела в Страсбург. Сега експерти прогнозират нова вълна на дела от България във връзка с новия Закон за отнемане имуществото на незаконно забогатели граждани.

Вероятно и това ново проучване на ЕС ще потвърди, че българите са сред най-недоволните европейски граждани. Недоволството може да бъде полезно и вредно. Градивно е, когато е резултат от осъзнаването на собственото несъвършенство. И е вредно, когато търсим у другите причините за собствените си провали.

Автор: Е. Лилов, Редактор: А. Андреев

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ