Етем е седнал в дневната. Там телевизорът гърми и почти заглушава кикота на деветте деца, които гледат анимационно филмче. "Не всички са мои деца. Тук живеем общо три семейства. Аз със съпругата ми и нашите 6 деца, брат ми и неговата жена и техните две деца, както и една вдовица с нейния 11-годишен син", разказва 28-годишният сириец. Етем и брат му Месид не желаят да назоват фамилните си имена, защото се страхуват, че могат да бъдат преместени в бежански лагер или направо да бъдат върнати в Сирия. Никой от тях не е официално регистриран пред турските власти.

Докато двамата братя се грижат за децата, съпругите им работят. Поне така казват те. В действителност жените просят на улицата.

В родния си град Алепо Етем е работил като обущар, имал е даже собствена работилница, а сега чисти в един хотел в Истанбул и печели по 220 евро на месец. Брат му Месид помага в една кинкалерия срещу 150 евро месечно. За малкото двустайно жилище в истанбулския квартал Фатих те плащат наем от 330 евро.

Двамата братя и техните семейства са избягали от Сирия преди 3 месеца. "Първо бяхме настанени в приемен център в Газиантеп, но ние искахме да работим, така че взехме автобуса и дойдохме в Истанбул", разказва Етем. Той и брат му са сирийски кюрди. Истанбул пък е най-големият кюрдски град в Турция. Това е и една от причините, поради които двамата сирийци са решили да се установят там.

Властите правят каквото могат

Според официалните данни в момента в Турция пребивават около 600 000 сирийски бежанци. Една трета от тях са настанени в бежански лагери, а останалата част живее в квартири под наем. Предполага се, че само в Истанбул има 150 000. Очакванията са, че броят на сирийските бежанци ще продължи да расте: прогнозата на ООН гласи, че през следващата година още два милиона сирийци ще напуснат родината си. Според турския премиер Реджеп Ердоган, дотук страната му е похарчила за бежанците сумата от два милиарда долара.

"Турското правителсто прави каквото може", казва Халим Йълмаз, вицепрезидент на правозащитната организация "Mazlumder". Той разказва, че през септември е било съобщено, че всички официално регистрирани бежанци в Турция имат право на безплатно медицинско обслужване в болниците. Турското образователно министерство на свой ред пък е обявило, че децата на бежанците могат да ходят на училище. Тъй като условието за това е бежанците да са официално регистрирани пред властите, много от тях не могат да се възползват от предложенията на правителството - точно както е и в случая на двамата братя Етем и Месид.

Халим Йълмаз посочва още, че на сирийските бежанци не е оказвана достатъчно психологическа подкрепа. А тя, според него, трябва да дойде от обществото. "Не става въпрос само за финансовата подкрепа, която им оказваме, ние трябва да им бъдем добри съседи и приятели", казва той.

Доброволци помагат на бежанците

Да бъде приятел и да помага на сирийските бежанци - това си е поставил за цел Лезгин Акан. 23-годишният турски студент по комуникационни технологии обикаля колкото се може по-често улиците на истанбулския квартал Фатих, за да се среща с бежанците и да разговаря с тях за проблемите, грижите и вълненията им. Когато пристигнали в Истанбул, семействата на Етем и Месид получили неочаквана помощ именно от Лезгин Акан.

Лезгин Акан е активен член на доброволческата организация "Солидарност със сирийците по парковете". Той и още деветима доброволци се грижат за около 150 сирийски семейства в Истанбул. Те правят всичко възможно, за да намерят подслон за бездомните бежанци, плащат посредством дарения първите им наеми и се опитват да им намерят работа.

Лезгин Акан говори и кюрдски и се грижи предимно за сирийските кюрди. "Досега почти винаги сме имали успех. Никое от семействата не е останало гладно. Само с работата е малко по-сложно заради документите", обяснява той.

Не всички обаче приветстват ангажимента на младия турски студент. Понякога Лезгин Акан е принуден да слуша критични изказвания дори от страна на свои познати. "Защо им помагаш? Та те са просяци, крадци и цигани" - така звучат някои от нападките.

Те искат да се върнат в родината

Двамата братя Етем и Месид обаче са крайно благодарни на турския младеж. Той им намерил квартирата и работните места в хотела и кинкалерията. Лезгин Акан е помогнал и на 11-годишния Сакър, чийто баща е загинал при бомбено нападение в Сирия и който сега с майка си дели едно жилище със семействата на Етем и Месид. Днес 11-годишното момче гордо разказва, че вече има работа - с помощта на Лезгин Акана. "Продавам минерална вода. Трябва да печеля, нали вече съм глава на семейстото", казва Сакър.

Въпреки всичко Сакър иска един ден да се върне в Сирия. "Щом войната свърши, искам да се прибера у дома. Тук се чувствам чужд", казва момчето. Етем и брат му Месид също не искат да остават в Турция, нито пък да бягат към Източна или Западна Европа. "Тук сме само временно. Щом обстановката се поуспокои, ще се върнем обратно", уверяват те. В крайна сметка си Сирия остава тяхната родина.