Младежите, които сърфират в интернет в клубното помещение на бежанския център имат трагично минало. 17-годишният нигериец например, който не желае да назове името си, е загубил и двамата си родители по време на размирици в делтата на река Нигер и отказва да разказва за това, защото ужасяващите спомени са все още прекалено пресни. Приятел на загиналия му баща го взел от училище и го качил на един самолет за Европа. Така младежът попада в Германия, разказва социалният работник Маркус Летман.

В очакване на по-добро бъдеще

700 непълнолетни бежанци без родители са подслонени само през 2009 година в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия. Сътрудниците на младежкия център „Глобус” в Дортмунд се грижат в момента за 16 деца от цял свят. Голяма част от тях са от Западна Африка, някои от Ирак, от Сирия или пък Индия. Социалните работници искат да създадат максимално благоприятна среда за тези младежи, която да им помогне да превъзмогнат преживените травми, доколкото това е възможно. Маркус Летман казва:

„Ние ги посрещаме, опознаваме се, грижим се за тях, придружаваме ги по лекари. Помагаме да се изяснят някои необходими въпроси – например кой упражнява настойническите права над тях, откъде идват, каво право на престой могат да получат и т.н.”

За разлика от мнозина други подобни младежки институции, бежанците от центъра в Дортмунд живеят в много добри битови условия - сами или по двама в стая. Преди обяд посещават езиков курс по немски или училище, след обяд прекарват свободното си време в клубния център, където има и достъп до интернет. Най-неприятното задължение за социалните работници е да придружават младежите до службите за чужденци, където се изясняват въпросите около престоя им в Германия:

Под постоянно напрежение

„Перспективата им да останат е постоянна тема на интерес. Младежите, които са попаднали тук поради конфликти по религиозни причини, по правило получават по-добри разрешителни за престой, но болшинството от тях попадат в категорията на „толерираните”, а това означава, че на всеки един до три месеца трябва отново да се представят и да чакат ново разрешително.”

И така - докато младежите навършат 18 години. Тогава или получават право на политическо убежище, или отново само временно разрешително за престой. Най-често срещаният вариант обаче остава екстрадирането им в родината.