7,5 млн. души живеят на 11 квадратни километра: Хонконг е един от най-гъсто населените градове в света - и един от най-скъпите. Сред младите хора в Хонконг нарастват отчаянието и гневът. Томас Петер, фотограф на агенция Ройтерс, е посетил млади хора в жилищата на родителите им. Това е неговият разказ в картинки.

22-годишната студентка Залена Хо живее в стая от седем квадратни метра в апартамента на родителите си в Хонконг. "Политически нещата много се влошиха. Повечето от нас сега рискуват всичко, за да запазят онова, което сме извоювали", казва тя. Самата Хо има и американски паспорт, и ако положениетго стане нетърпимо, смята да напусне. "Но засега сме тук и се борим", добавя тя.

Фунг Шен вече не вярва, че някой ден ще има собствен дом. 25-годишният младеж живее на пет квадратни метра в едно жилище заедно с родителите и брат си. С отчаяние го изпълва и "изборът" на Кери Лам за губернаторка на специалния административен регион, заела този пост с одобрението на Китай. "Изобщо не ни питат кой искаме да ни управлява. Това вече не е демокрация", категоричен е Шен.

Соник Ли е на 29 години. Младият музикант живее на шест квадратни метра в апартамента на майка си. Отпорът срещу нарастващото влияние на Китай му напомня популярен американски комикс: "Само че в него няма супергерои. Страхувам се, че един ден вече няма да можем да четем определени книги или да пеем определни песни", добавя той.

Контролът от страна на Пекин тревожи младите хора и се отразява на тяхното чувство за свобода, казва 30-годишната Юнис Уай. Тя е учителка и живее в стая от осем квадратни метра - в апартамент, който дели с родителите и брат си. Но не само действията на Пекин я тревожат - тя не може да се примири и с несправедливата жилищна политика.

"Богатите стават все по-богати", казва Юнис Уай по повод ситуацията на жилищния пазар в Хонконг. Жилищната площ е един от най-големите проблеми, пояснява тя. "В Хонконг всичко е застроено, обикновените хора не могат да си позволят да имат свое жилище. Агенциите за недвижими имоти контролират пазара."

23-годишният Петер Чанг също се ядосвва, че живее на пет квадратни метра в жилището на родителите си. Но още повече го възмущава миграционната програма, по която Пекин ежедневно заселва в Хонконг до 150 китайци от вътрешността на страната. "Опитват се да размият нашата идентичност", смята Чанк. Същата тактика Китай е следвал и в Тибет и Ксинянг.

"Страхувам се какво ни очаква", казва студентката по право Руби Леунг. През първите 50 години след предаването на бившата британска колония, т.е. до 2048 година, Китай гарантира автономия на Хонконг. "Но какво ще стане след това? Дали просто няма да ни анексират и да станем част от съседната китайска провинция Шънджън?", пита се младата жена.