1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Живот на палатки

9 декември 2012

Те водят жалко съществуване, но предпочитат да останат. Защото в родината си се чувстват още по-зле. Те са роми от Източна Европа, мизерстващи в предградията на големите западни градове. Много са и стават все повече.

Снимка: DW/U. Duplantier

Индустриален район в югоизточната част на Марсилия. Зад непрозрачна пластмасова ограда Киприян Раду е разпънал своите палатки. На изоставената площадка трябва да бъдат построени многоетажни жилища. "Това е всичко, което имаме. Тук сме скрити. Французите живеят по-нагоре. Нас никой не ни вижда", казва Киприян Раду.

Семейството роми живее в три палатки. В най-голямата има канапе и червен килим. Тясно е. Около канапето са найлоновите чували, в които семейството е събрало цялото си имущество. В средата на палатката има импровизирана кухня с газова печка и кухненски шкафове, събирани от изхвърлени непотребни вещи.

Живот в постоянен страх

Малко по-нататък са се настанили четири ромски семейства. Киприян Раду ги познава от родното си село в Румъния. В техния лагер няма ток. С вода се снабдяват от близкия хидрантен кран. "Охраната на площадката ни каза, че можем да останем тук още шест месеца, докато започне строителството", обяснява един от ромите. А това е много време. Защото досега семейството на Киприян Раду се е местело на всеки 3 месеца. Той разказва, че е сторил всичко, за да наеме някакво жилище. "Но всички първо питат за документи и искат да покажеш фиш за заплата", казва той.

Френски полицаи разчистват нелегално ромско селище край ЛионСнимка: Reuters

Киприян Раду е преминал обучение за градинар - единственият ром сред 21 французи. Работа обаче не може да си намери, защото няма разрешително за престой над три месеца.

Гражданите на България и Румъния имат нужда от разрешително за работа и право на престой, за да могат да работят във Франция. Повечето роми идват именно от двете нови страни-членки на ЕС. За техните граждани важат 7-годишни ограничения за работа. За да наеме гражданин от двете страни, френският работодател трябва да подаде молба и да чака разрешение. Затова и повечето роми работят на черно. За да може да изхранва семейството си, Киприян Раду търгува със старо желязо. От сутрин до вечер той пътува с овехтелия си микробус по улиците на Марсилия и събира метални отпадъци.

По-добри шансове във Франция?

В родното си село в Румъния Раду е сред най-бедните. У дома той също е бил принуден да работи на черно - обикновено в строителството. И във Франция не припечелва достатъчно, но тук все пак има повече шансове - поддържа контакт с ромски сдружения и винаги има и резервен план за оцеляване. "В контейнерите на магазините намираме все още годни хранителни продукти. Понякога си казвам, че в Румъния дори не можем да си купим нещата, които тук се изхвърлят", казва той.

Мнозина се опитват да се задържат над водата като продават метални отпадъциСнимка: DW/U. Duplantier

"Животът на ромите във Франция не е лек. Но аз нямам друг избор. Който иска бавно да се изкачва нагоре, трябва да прояви и търпение. Защото един ден законите ще се променят", казва Раду.

През 2014 година Франция трябва да отмени преходните разпоредби за България и Румъния. И тогава ромите от тези страни ще имат същите права, както всички останали европейци.

Автор: У. Дюплантие, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ