Индустриален район в югоизточната част на Марсилия. Зад непрозрачна пластмасова ограда Киприян Раду е разпънал своите палатки. На изоставената площадка трябва да бъдат построени многоетажни жилища. "Това е всичко, което имаме. Тук сме скрити. Французите живеят по-нагоре. Нас никой не ни вижда", казва Киприян Раду.

Семейството роми живее в три палатки. В най-голямата има канапе и червен килим. Тясно е. Около канапето са найлоновите чували, в които семейството е събрало цялото си имущество. В средата на палатката има импровизирана кухня с газова печка и кухненски шкафове, събирани от изхвърлени непотребни вещи.

Живот в постоянен страх

Малко по-нататък са се настанили четири ромски семейства. Киприян Раду ги познава от родното си село в Румъния. В техния лагер няма ток. С вода се снабдяват от близкия хидрантен кран. "Охраната на площадката ни каза, че можем да останем тук още шест месеца, докато започне строителството", обяснява един от ромите. А това е много време. Защото досега семейството на Киприян Раду се е местело на всеки 3 месеца. Той разказва, че е сторил всичко, за да наеме някакво жилище. "Но всички първо питат за документи и искат да покажеш фиш за заплата", казва той.

Киприян Раду е преминал обучение за градинар - единственият ром сред 21 французи. Работа обаче не може да си намери, защото няма разрешително за престой над три месеца.

Гражданите на България и Румъния имат нужда от разрешително за работа и право на престой, за да могат да работят във Франция. Повечето роми идват именно от двете нови страни-членки на ЕС. За техните граждани важат 7-годишни ограничения за работа. За да наеме гражданин от двете страни, френският работодател трябва да подаде молба и да чака разрешение. Затова и повечето роми работят на черно. За да може да изхранва семейството си, Киприян Раду търгува със старо желязо. От сутрин до вечер той пътува с овехтелия си микробус по улиците на Марсилия и събира метални отпадъци.

По-добри шансове във Франция?

В родното си село в Румъния Раду е сред най-бедните. У дома той също е бил принуден да работи на черно - обикновено в строителството. И във Франция не припечелва достатъчно, но тук все пак има повече шансове - поддържа контакт с ромски сдружения и винаги има и резервен план за оцеляване. "В контейнерите на магазините намираме все още годни хранителни продукти. Понякога си казвам, че в Румъния дори не можем да си купим нещата, които тук се изхвърлят", казва той.

"Животът на ромите във Франция не е лек. Но аз нямам друг избор. Който иска бавно да се изкачва нагоре, трябва да прояви и търпение. Защото един ден законите ще се променят", казва Раду.

През 2014 година Франция трябва да отмени преходните разпоредби за България и Румъния. И тогава ромите от тези страни ще имат същите права, както всички останали европейци.

Автор: У. Дюплантие, К. Цанев; Редактор: Е. Лилов