За пети път Жириновски се опитва да спечели Русия с обичайните си оръжия. "Жириновски или всичко потъва!" - с този апел под предизборния си плакат, разлепен навсякъде от Калининград до Владивосток, лидерът на Либерално-демократичната партия /ЛДПР/ се надява да убеди недоволните в своя полза. Както никой друг в руската политика Жириновски умее да се грижи за неспирни сензации: ту предлага пускането на атомна бомба над Атлантическия океан, която да помете Великобритания, ту се хвали, че Балтика може да се "върне на Русия" само с помощта на една-единствена въздушнодесантна дивизия и то за не повече от пет часа...

Най-ярката птица

Десният популист Жириновски е и най-красноречивият сред противниците на Путин. На фона на останалите допуснати чeтирима конкуренти на Путин, Жириновски е най-ярката птица. По повод скорошната новина за някакъв осуетен атентат срещу Путин, Жириновски например заяви, че това съобщение било предназначено, за да събуди съчувствието на "необразовани, възрастни домакини". 65-годишният кандидат на Либерално-демократичната партия всъщност не е нито либерал, нито демократ.

Той е убеден, че Западът се опитва да реши проблемите си с помощта на война и не спира да предупреждава, че Америка плетяла "заговор срещу останалия свят". Конфликтите на Вашингтон с ислямския свят били само "генерална репетиция" за глобална офанзива, също както Хитлер навремето си изпробвал силите през 1936-а в испанската гражданска война преди да нападне Европа.

На визитната картичка на Жириновски се мъдрят титли и звания, не всички от които изглеждат напълно логични: шефът на либерал-демократите е "доктор на философските науки", "заслужил юрист на Русия", "член на Академията по социални науки". Когато произнася речите си, Жириновски жестикулира, размахва ръце и подскача почти като боксьор. Не напразно журналистката Ксеня Собчак го сравни наскоро с френската звезда на комедията Луи Дьо Финес в най-гениалните му роли на холерик.

В политиката обаче той междувременно е не звезда, а статист, чията роля е доста тясно съласувана с Кремъл. Самият Жириновски е наясно кой има думата в Русия: Владимир Путин. Затова и предизборната му борба беше насочена не толкова срещу Путиновата "Единна Русия", колкото срещу останалите опозиционни сили. По някои от най-важните гласувания в Думата, партията на Жириновски, /доколкото изобщо я има/ неизменно застава на позицията на Кремъл.

"На мен трябваше да дадат Нобел за мир"

Във фракцията на ЛДПР има само конформисти и бизнесмени със съмнителна репутация - например Андрей Луговой, собственик на охранителна фирма и, според Скотланд Ярд, една от ключовите фигури при убийството на бившия агент на КГБ Александър Литвиненко. Литвиненко почина през 2006 година в Лондон от отравяне с радиоактивен полоний, след като се беше срещнал с Луговой. Парламентарист беше и Ашот Егисарян, който изчезна в чужбина още миналата година, след като го обвиниха в измама за милиони. Когато Либерал-демократическата партия иска по-сурови мерки срещу корупцията и престъпността, тя прилича на "алкохолик, който се изправя на борба срещу самогона", подиграват се политическите й противници.

Самият Жириновски обаче е напълно убеден в собствената си тежест и значимост: "Милиони дават гласа си за мен. Подобно нещо не е имало друг път в историята на Русия: Народът по своя воля да гласува за един политик и то с милиони гласове. На мен трябваше да присъдят Нобеловата награда за мир, а не на ония африкански селянки", казва Жириновски пред журналист на германското списание "Шпигел". Пак шегичка?

АГ, АФП, ДПА, ШО, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева