Коментар от Еми Барух:

Отстъпление от медийните свободи се наблюдава не само в България. А низходящата тенденция продължава вече осма поредна година. По някакъв парадоксален начин, в епохата на практически неограничените комуникационни възможности, при една смазваща с обема си виртуална мрежа, която създава измамно чувство за неограничена свобода, се оказва, че икономически и политически интереси лишават грамотния свят от един от най- мощните инструменти на демокрацията. За да се усложни още повече картината, на този медиен терен е на път да се появи един нов играч: МАШИНАТА.

Перфектен текст за по-малко от 2 минути

От няколко месеца, в една университетска лаборатория по изкуствен интелект близо до Чикаго, се разработва програма за писане на журналистически текстове, чиято експериментална фаза е почти приключила. Статс Мънки, както е наречена програмата, е доказала вече, че може да пише не по-зле от Асошиейтед прес.

За да бъде пусната в действие, се изисква да й бъдат зададени няколко основни параметъра - гледна точка, ключови думи и база данни... Съществува включително възможност МАШИНАТА да имитира стила на един или друг известен автор. Тази "интелигентна маймуна" събира в Интернет всичко необходимо - пробира, подрежда и поднася за по-малко от две минути завършения текст, в който няма нито граматически, нито правописни грешки.

Какъв експедитивен и евтин репортер, мечта за всеки главен редактор! - възкликва един френски коментатор по този повод. Какъв идеален "колега", който няма да повдига темата за авторските права, нито за хонорара, нито за мястото си в редакционната йерархия...

МАШИНАТА - по-добрият вариант?

Не бих искала сега да се впускам в разсъждения дали в бъдеще журналистът-робот ще измести журналиста-личност, този, който има възхитителния капацитет да мисли и да бъде подвластен на емоции - това е тема за друг коментар...

Сетих се за изкуствения интелект, за откритието Статс Мънки, докато четях последния доклад за свободата на медиите. И си помислих, че МАШИНАТА-робот, която би работила по зададена програма, ще представлява по-чиста форма "медиатор" отколкото онази журналистика, която не успява да се противопостави на икономическия и политическия натиск и приема автоцензурата като смирен компромис заради затихващите й жизнени функции.