2011 ще се запомни и с медийната подкрепа за една /до голяма степен/ еднолично провеждана политика. На фона на кризата с медийното доверие към парламента, партиите и други основни институции, одобрението на пресата се концентрира изключително в една-единствена посока - към фигурата на премиера Бойко Борисов. Констатациите, представени от доцент Орлин Спасов, са на фондация "Медийна демокрация".

Борисов и всички останали

Критични медийни гласове не липсват, но те са локализирани в по-малки и периферни издания, които нямат потенциала да влияят върху цялостната картина, уточнява Спасов. Ето защо, според него, през 2011 в печатната публичност е налице формален медиен плурализъм, стъпил върху сериозни дисбаланси. Пресата всъщност свежда представянето на политическото съдържание до два полюса: на единия е Борисов, на другия – всички и всичко останало.

Единствената достойна конкуренция на българския премиер на медийния терен е лавината от важни външнополитически новини. Сред тези, които през последната година временно отклоняваха вниманието от топ-субекта Борисов, могат да бъдат посочени природните катастрофи в Япония с ядрената авария във Фукушима, ликвидирането на Осама бин Ладен, финансовата криза, "арабската пролет", събитията в Либия.

Борисов обаче до такава степен е обсебил медийното внимание, че възможностите за изява на по-малки, по-нови или по-нетрадиционни политически лица и формации са силно ограничени, смята доцентът. Симптоматично за 2011 г. е и намаляването на медийния интерес към работата на ключови институции в Европейския съюз. То е знак за драстичен спад на очакването, че идиличната Общност и политиците в Брюксел могат рационално да структурират публичния живот на наднационално ниво.

Журналист = чиновник?

А какво означава това за журналистиката, поставена в подобна ситуация? - Според доцент Спасов журналистическата професия попада в менгемето на политически и икономически зависимости. Той е убеден, че в България са рядкост онези журналисти, които работят истински свободно. Много медии се поддават на модела, диктуван от политическата сцена: да се опростява реалността и да се подценява публиката. В крайна сметка редица журналисти сами се отказват да заемат достойна позиция или да критикуват статуквото.

Дебатите, доколкото въобще ги има, идват обикновено след взети политически решения. Така медиите по-скоро следват победителите и политическите събития, и до голяма степен се оказват неспособни да им влияят чрез формиране на общественото мнение, обобщава Орлин Спасов. Вместо това професията на журналиста все по-често се бюрократизира. В много случаи журналистите действат по-скоро като чиновници, служещи на интересите на медията, в която работят, отколкото като професионалисти, за които водещ е интересът на гражданите.

Автор: А. Ненкова; Редактор: Е. Лилов