Преди 60 години е сложен край на жестоката Корейска война, отнела живота на милиони корейци. В крайна сметка във войната не триумфират нито частите на ООН под командването на САЩ, нито севернокорейската армия с китайските си съюзници и масивната военна подкрепа на СССР. Единствената възможност за приключване на войната се оказва тази: Корея да остане разделена на две части, т.е. всичко да си остане по старому - комунистическа диктатура в Северна Корея, подкрепяна от Китай и Съветския съюз, и антикомунистически режим в Южна Корея, подкрепян от Запада.

Войната започва на 25 юни 1950 с нападение на севернокорейската армия. Севернокорейският диктатор Ким Ир Сен е убеден, че може да наложи комунистическа диктатура само с война и така да обедини двете Кореи. Месец по-късно, на 30 юли 1950 година, Съветът за сигурност на ООН взема решение да подпомогне Юга - в момент, в който СССР бойкотира работата му и не може да наложи вето.

Дълго отлагано примирие

С решаващото участие на САЩ силите на ООН оказват помощ на Южна Корея, като отблъскват севернокорейската армия до границите на Китай. Войските на Запада завземат дори Пхенян и части от Северна Корея. С масивната подкрепа на хиляди т.нар. доброволци от Китай, Северна Корея обаче отново взема надмощие и изтласква южнокорейските части и частите на ООН от завзетата територия. В този момент САЩ разглеждат възможност да използват ядрено оръжие. Светът е изправен на ръба на атомна война.

В края на юни 1951 става ясно, че конфликтът върви към своя край. През юли 1951 двата лагера започват преговори за примирие, до сключването на такова обаче се стига едва две години по-късно - в края на юли 1927-ма. Според историка Ролф Щайнингер, виновен за продължаването на войната е най-вече съветският диктатор Сталин. Навремето той казал: "Във войната ние губим само хора, а такива имаме достатъчно". "Днес знаем, че Ким Ир Сен и Мао Цзедун са искали прекратяване на войната, но Сталин е бил категорично против", казва Щайнингер. "Стратегията му е била пълно обезкървяване на американската армия в Корея", допълва историкът, който е публикувал редица книги за Корейската война. Сключването на примирие става възможно едва след смъртта на Сталин на 5 март 1953-та.

40 години забвение

Цели 40 години в Америка почти не се говори за Корейската война. Едва през 90-те години на миналия век тя - така да се каже - се завръща в обществената памет. "През 1995-та във Вашингтон е осветен мемориал в памет на жертвите на Корейската война. До онзи момент това е единствената война с участие на САЩ, за чиито жертви не е бил издигнат паметник", казва историкът Щайнингер.

За корейците тя е всичко друго, но не и забравена - до ден-днешен. Хан-Киунг Ли, който преживява избухването на войната в едно село, разположено близо до днешната демитализирана зона, казва: "Забравена война означава, че войната е свършила. Но за Корея тя още не е приключила."

Ли си спомня най-вече американските въздушни нападения: "Когато избухна Корейската война, бях на 12 години. Помня как американците бомбардираха Корея. Беше ужасно. Когато самолетите започнаха да прелитат над нас и да хвърлят бомби, в първия момент не разбирахме какво става - ние, децата си помислихме, че хвърлят пакети с хранителни продукти и листовки." 75-годишният Ли и до ден-днешен не може да се отърси от кошмарния спомен.

При масивните бомбардировки най-големите градове на Корея като Пхенян и Сеул са сринати със земята. "Пилоти свидителстват, че още в края на 1951 година те вече не са имали цели в Северна Корея, страната вече е била разрушена", казва историкът Щайнингер.

Автор: Т. Колман, Б. Рачева/Редактор: М. Илчева