Безкраен пущинак. Над него оловносиво зимно небе. Няколко кафяви храсти и гъсталаци, тук-там изпод снега се подават големи, обрасли с мъх камъни: надгробни плочи, разпръснати безредно, с почти неразчитаеми надписи. Това са остатъци от едно еврейско гробище, запечатани в снимка, правена от Кристоф Филингер, сътрудник на американския Еврейски комитет в Берлин. Той казва:

"От 1941 нататък германците започват да махат камъните и да ги извозват. През 1944-1945 Червената армия отново ги събира на едно място и ги връща обратно. Оттогава лежат тук и никой не се е погрижил за тях след това".

Холокостът не започва в Аушвиц

Снимката е правена през декември 2010 в Западната част на Украйна - там, където германският Вермахт напада през лятото на 1941 година. Както казва американският равин Ендрю Бейкър Холокостът не започва в Аушвиц:

"Плановите убийства на европейски евреи започват, когато германската армия навлиза в Полша, Беларус и Украйна. Подвижни отряди за убийства на евреи, често подкрепени от обикновени войници на Вермахта, както и местни колаборационисти, започват да разстрелват масово евреи и да заравят по стотици тела в масови гробове."

Над 1000 подобни гроба в Украйна, Полша, Беларус и Русия междувременно са били разкрити от една френска доброволческа организация около свещеник Патрик Дезбоа. Те издирват очевидци на масовите убийства и документират техните спомени. Американският Еврейски комитет възнамерява съвместно с германския Съюз за поддръжка на военните гробове, с организации на евреи от Европа и с местни еврейски общности да превърне пет от тези масови гробове в Украйна в място на възпоменание. Германското външно министерство участва финансово в този проект като предоставя 300 000 евро.

Проектът си поставя за цел не само да върне достойнството на жертвите, чиито кости и сега могат да се намерят разхвърляни по повърхността на земята. Другата, не по-малко важна цел е да се запази споменът за миналото за младите поколения, както пояснява Едуард Долински от Лвов:

Надбягване с времето

"Проблемът с масовите разстрели при нас е много актуален, защото в обществото е налице тенденция да се забравя миналото. Децата и младежите днес нямат никаква представа какво се е случвало тук, и то не защото не искат да го узнаят, а защото то вече не се изучава в училище."

Разбира се, времето, с което разполагат участниците в проекта, е малко. Повечето от преживелите Холокоста днес са на по 80-90 години, а проучванията са нещо като надбягване с времето.