Гробът на Сергей е в гробището на запустялото село Широкая дача из степите на Източна Украйна. Сергей  загинал през лятото на 2014 година при боевете за Иловайск, водени между украинските части и проруските сепаратисти. В тези боеве загинали стотици украински войници. Много други попаднали в плен. Само ден преди да бъде убит, Любов Конопатская разговаряла със сина си по телефона. Това бил и последният им разговор.

В търсене на сина

Майката така и не узнала нищо от армейското командване. След период на неизвестност тя се свързала с негови другари, оцелели от битката при Иловайск, както и с доброволци, които издирвали безследно изчезнали войници. Едните разказвали, че Сергей е бил ранен и изпратен в болницата в Кривой рог. Другите твърдели, че е бил пленен. Любов Конопатская заминала за Кривой рог, но и там не открила сина си. Постепенно майката загубила надеждата, че синът ѝ е жив, а когато ѝ предали обгорелия му мобилен телефон и били взети ДНК-проби, окончателно се убедила, че е мъртъв.

По време на боевете в Донбас през 2014 година голяма част от украинските войници загиват в региони, които по-късно преминават под контрола на проруските сепаратисти. Украинските войници нямат идентификационни значки, а това затруднява разпознаването на често пъти обгорелите тела. Много от участниците в боевете освен това са доброволци, затова министерството на отбраната не разполага с никакви данни за тях.

В плен на сепаратистите?

В една скромна хотелска стая Виктория Маркина разглежда сватбените си снимки. Жилището, в което е живяла преди, отдавна е необитаемо. Виктория бавно разлиства страниците на фотоалбума, напомнящи за миналите щастливи времена. Мъжът ѝ Андрей работил в един от заводите в Кривой рог. През 2014 година го мобилизирали и изпратили на фронта в Донбас. Виктория останала сама с двете деца. Андрей изчезнал безследно по време на боевете за Иловайск. При последния им телефонен разговор, по време на отстъплението на украинските войски, Виктория чувала и стрелба. "Усещах, че той се обажда, за да се прости с мен. Чувах как до него двама негови другари също се опитват да позвънят на свои близки. Казах му, че не трябва да се прощава и че неговите другари трябва да ни гостуват, когато свърши всичко", разказва Виктория.

Първоначално тя смятала, че мъжът ѝ е загинал, но няколко дни по-късно в новинарската емисия на самопровъзгласилата се „Донецка Народна Република“ показали пленени украински войници. Сред тях бил и Андрей. И Виктория тръгнала да търси съпруга си. Това се оказало истинско ходене по мъките. Опитали се дори да я изнудват за пари. Жената се опитала да получи помощ от украинските власти, но била поразена от бездушието и липсата на състрадание, с които се сблъскала. "Един от офицерите на СБУ (Службата за безопасност на Украйна) ми каза: Тук имаме камион с тела на загинали. Идете и си изберете едно от тях", разказва Виктория.

Тя се запознала и с други жени, чиито мъже са изчезнали безследно в Донбас. Заедно създали група във Фейсбук и организират протестни акции с цел да принудят правителството в Киев да издири изчезналите войници в Източна Украйна. Жените от групата поддържат постоянен контакт и взаимно се подкрепят. Това дава сили и на Виктория да продължи търсенето. "Винаги ще вярвам, че мъжът ми е жив", казва тя.

Излъганото доверие

Елена Сухак седи в читалнята на библиотеката в Одеса и държи в ръце голяма снимка на сина си. Откакто той е изчезнал безследно в Донбас, тя не престава да го търси. Обръщала се е към украински доброволци, давала дори подкупи на бойци, воюващи на страната на сепаратистите. Накрая й казали, че синът е взет в плен. Елена е убедена, че принуждават сина ѝ да работи в някоя мина в Луганск. "Отговорност за неговата съдба носят украинските власти. Безкрайно съм разочарована. Ние поверихме на правителството най-скъпото, което имаме, но властите не правят всичко, което би било по силите им, за да освободят нашите деца", казва тя с горчивина.