Кирил и Методий са днес почти непознати в Западна Европа - въпреки заслугите им. Католическата агенция КНА припомня великото дело на солунските братя по повод 40-годишнината от обявяването им за съпокровители на Европа.
Солунските братя Кирил и МетодийСнимка: picture-alliance/dpa
Реклама
Кирил и Методий, двамата славянски апостоли, все още са слабо познати по западноевропейските географски ширини. И то независимо от факта, че в навечерието на 1981 година първият папа-славянин Йоан Павел Втори ги повъзгласи за „съпокровители на Европа“. Преди 40 години, през 1981, този празник за първи път беше тържествено отбелязан. Бяха времена, когато комунистическият режим репресираше християните в Средна и Източна Европа и те болезнено се нуждаеха от свои светци-покровители.
Защо Западът забрави Кирил и Методий
„Християнска Европа трябва да диша и с двата си бели дроба: римо-калотическия и източно-православния“ - такива бяха тогава думите на папата. Този жест на Йоан Павел Втори имаше огромно духовно-историческо значение, защото всъщност ревизираше широко разпространената теза за трите колони, върху които се крепи Европа: Античността, християнството и германите.
Незаслужената забрава на славянските апостоли има дълга традиция в Германия: мисията на Кирил и Методий във Великоморавия винаги е била трън в очите на франкско-баварските епископи. Те открай време са смятали, че това е намеса в тяхната сфера на влияние.
Двамата братя са сред най-важните светци на Източната църква. Методий, със светско име Михаил, и Кирил, със светско име Константин, произхождат от Солун, който по онова време е вторият по големина град във Византийската империя. Двамата обичат монашеското уединение, но по молба на византийския император Михаил Трети през 862 година поемат на важна мисия във Великоморавия.
Началото на славянската писменост
Константин отрано съзира проблема: славяните все още нямат писменост. „Как да пиша върху вода?“ - иносказателно попитал той императора. Преди отпътуването за Великоморавия Константин създава азбука на базата на гръцките букви, пригодена към славянските звуци. С помощта на тази азбука двамата братя превеждат и най-важните християнски книги, което поставя началото на славянската писменост. От шрифта на Кирил неговите ученици по-късно създават кирилицата, която и до днес се използва в редица държави на Балканите и в Русия.
Кирил и Методий мисионерстват на народния език на славянското население. Тази идея тогава е изключително напредничава, тя изпреварва със столетия времето си. Славяните упорито се противопоставят срещу римско-германския манталитет, който мисионерите се опитват насила да им наложат. В своето обръщение към папата през 867 година Константин успешно защитава правото на славяните да изповядват християнската религия на своя собствен език.
Константин умира на 14 февруари 869 в Рим. Малко преди смъртта си той облича монашески одежди и приема името Кирил. По-големият му брат Методий става папски легат за славянските страни и е изпратен във Великоморавия. Възникването на славянска църковна провинция се превръща в крайъгълен камък за приобщаването на славяните към християнството. Методий умира на 6 април 885 година в Южна Моравия, където се е отдал на мисията си заедно с около 200 ученици и проповедници.
Делото на Кирил и Методий пуска корени най-напред в България
След смъртта на Методий неговото дело първоначално изглежда провалено. Политическият вятър е променил посоката си. Но моралният авторитет на Методий все пак успява да спаси славянската мисия. Учениците му се разпръсват в четирите посоки на света, а делото на славянските апостоли пуска трайни корени най-напред в България. Там цар Борис предоставя на методиевите ученици ново поле за деятелност в днешния Охрид. Именно оттам кирилицата разнася християнството надалеч - през Румъния та чак до Киевска Рус, а оттам през Москва и из цяла днешна Русия.
Кирил и Методий остават верни както на латинската, така и на византийската традиция, както на западната, така и на източната. Тази тяхна нагласа е истински екуменическа, при това във времена, когато източните и западните християни все още живеят под общ църковен покрив. Братята правят християнското послание разбираемо за славянското ухо и въвеждат славянския език като литургичен, което отчасти мотивира бохемите, моравците и словаците по-късно да се обвържат с Рим.
Независимо от всичко това Кирил и Методий и до днес си остават позабравени на Запад - макар че са съпокровители на Европа.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия:
Как е възникнала писмеността
Столетия наред неграмотността е съвсем нормално явление, а грамотните хора са по-скоро изключение. В наши дни образованието е един от основните стълбове на проспериращите общества. Но как всъщност са възникнали буквите?
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
Азбука с 50 хиляди знака
Първите следи от писменост в Китай археолозите открили върху едри говежди кости. Знаците са издълбани цели 1400 години преди Христа. Днес китайската писменост се състои от около 50 000 знака. Ако познавате поне 3 500 от тях, ще разберете 98 процента от написаното. На учениците са нужни поне няколко години, за да ги усвоят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Първо беше рисунката
От още по-стари времена датират рисунките, използвани като средство за комуникация. Световно известни са онези близо 2 000 изображения, издълбани в пещерата Ласко в Южна Франция преди повече от 20 000 години. Изследователите смятат тези рисунки, изобразяващи живота на хората от каменната ера, за първи предшественици на писмеността.
Снимка: picture-alliance/dpa
От "крак" до буква
Най-старите писмени знаци са открити в Месопотамия, днешен Ирак. Около 3 300 години преди Христа шумерите създават т.нар. клинообразно писмо. С помощта на остър камък те издълбават знаци върху глинени плочи. Символът за "крак", например, първоначално изобразявал само тази част от човешкото тяло. След това започнал да се използва и за думата "ходя", а накрая се превърнал в една-единствена буква.
Снимка: picture alliance/dpa
"Учи, за да не работиш"
Египтяните наричали писмеността си "божествени думи", на които приписвали магически свойства. Терминът „йероглиф” идва от гръцки и означава „свещени вдлъбнатини”. Сред египтяните само малцина умеели да пишат. Тези хора се радвали на голямо уважение. Запазена е една показателна поговорка: "Ако станеш писар, ръцете ти ще са чисти, а кожата - гладка".
Снимка: picture alliance/akg
Потъналата тайна на маите
Голям брой стари надписи не са разшифровани и до днес. Високоразвитата култура на маите е безпощадно заличена от испанските конкистадори. През 1562 епископ Диего де Ланда наредил да бъдат унищожени множество олтари, изображения и текстове. Оцелели едва четири ръкописа. Засега археолозите са разшифровали само няколкостотин знака, с които трудно могат да решат загадката на изчезналата цивилизация.
Снимка: SLUB
Латиницата
Латинската писменост завладява света по времето на Римската империя. В основата ѝ стои гръцката азбука, която римляните пригаждат към нуждите си, като допълват буквите G, Y и Z, а W е добавено като 26-а буква чак през Средновековието. Латинската азбука е най-разпространената в целия свят.
Снимка: picture alliance/Prisma Archivo
На кирилица пишат стотици милиони
Кирилицата стана трета официална азбука в ЕС след приемането на България в Общността през 2007 година. Заедно с глаголицата, тя е използвана при записването на старобългарския книжовен език. В наши дни кирилица използват още руският, беларуският, украинският, русинският, македонският, сръбският, монголският и някои от езиците на страните от бившия СССР в Азия и Източна Европа.
Снимка: Fotolia/Monica Farling
Писменост според нуждите
Днес са познати около 100 азбуки. При арабската писменост съществуват дори две форми - една за практическа употреба и друга за калиграфска украса. А пък староеврейската писменост се е използвала само в религиозни текстове. Това се променя едва след основаването на израелската държава, когато староеврейският става официален книжовен език.
Снимка: picture alliance/Tone Koene
От Гутенберг до хавайското училище
В този музей в Майнц се намира най-старата книга в света - Библията. През 1452 година Йоханес Гутенберг изобретява печатарската преса, с чиято помощ отпечатва Светото писание. За да подготви 200 екземпляра, му трябвали цели две години. Без неговото изобретение днес нямаше да има нито книги, нито учебници. На хавайските ученици им е най-лесно - тяхната азбука се състои от само 12 букви и 1 символ.
Снимка: picture-alliance
От перото до клавиатурата
Векове наред човекът пише на ръка, но индустриалната революция значително го облекчава. След епохата на перото, първо се появяват писалките, после химикалите, а успоредно с тях и пишещата машина. Тя се произвежда в различни варианти според спецификата на езика. А нечетливите ръкописни писма, с които хората се мъчили столетия наред, остават в миналото. Но там остава и красотата на ръкописа.
Снимка: cc-by-sa/Deutsche Fotothek
А, Б, В или 010011100
Въпреки технологичния напредък хората продължават да пишат на хартия и да печатат книги. Докато не се появява компютърът. Доскоро използван предимно в науката, днес вездесъщият персонален компютър е част от всекидневието. С бинарните кодове настъпва нова ера на писмеността. Единствено програмистите се оправят в кашата от единици и нули, докато на нашите екрани излиза добре познатата ни азбука.
Снимка: Fotolia/arahan
Грамотност, но не за всички
Технологичният прогрес често ни кара да забравим, че образованието е истински дар. Над 780 милиона души по цял свят не могат да четат и да пишат. Повечето от тях живеят в Индия и Африка, а най-засегнати са жените.
