В репортаж на "Дойчландфунк", озаглавен “Наследството на Белене. Потиснатото минало на България”, авторката Диана Динева ни среща с трима от въдворените в лагера в Белене, както и с Паоло Кортези – католическия свещеник, който си е поставил за цел паметта на жертвите на комунистическия режим в България най-после да бъде почетена.

Неслучилият се мемориал

Паоло Кортези пристига в Белене през 2010 година и отговаря за католическата общност там. През 2017 година свещеникът беше отзован, след като приюти семейство сирийски бежанци в храма. Семейството имаше документи за законно пребиваване в България, но въпреки това в Белене избухнаха протести, към Кортези дори бяха отправени смъртни заплахи. Свещеникът си замина от България през март 2017 година, но остави наследство след себе си – с негова подкрепа беше открит първият паметник на папа Йоан Павел II. Той съдейства и за създаването на десетки работни места в населеното място.

Паоло Кортези стартира инициатива за изграждане на мемориал на мястото на бившия лагер Белене на остров Персин. За тази си дейност през 2016 година той получи Почетен знак на президента на Република България за приноса му „за предаването на знанието за тоталитарното минало и всеотдайната работа за почитане на паметта на жертвите на комунистическия режим”.

До този момент обаче няма никакви изгледи в скоро време мемориалът да бъде издигнат. Кортези съжалява, че основно политици говорят за наследството от онези времена. „Миналото не принадлежи на партиите, а на обществото", казва той.

На 1 юни 2019 година, когато се навършиха 70 години от създаването на лагера в Белене, имаше поклонение пред паметта на жертвите. Председателят на парламента Цвета Караянчева държа реч. Но не и Кортези. „Не съм посещавал острова от повече от година. За да мога да отида там, ми трябва писмено разрешение от кмета, което той, естествено, не ми дава", споделя той.

Свещеникът вече дори не е член на фондацията „Остров Белене", която самият той е основал. А какво го е мотивирало да я основе? Кортези казва, че мисията му като свещеник не се свежда само до това да пали свещи „Моят ръководител, папа Франциск, казва, че трябва да се грижим за най-беззащитните, изгонените, маргинализираните, онези, които са на дъното, защото Бог ги обича. Това включва и невинните жертви на тоталитарните режими".

Лагерниците - идеологически врагове, опозиционери, културни дейци

Лагерът в Белене функционират цели 38 години. Смята се, че около 15 хиляди души са минали през него. Въдворявани са били основно политически затворници – както бивши военни, полицаи и политически дейци от преди 1944 година, така и последователи на идеологически течения, с които режимът на БКП не е бил съгласен.

Една от тях е Цветана Джерманова. През 1948 година тя е арестувана в акция срещу анархистите. Изпратена е в трудово-възпитателните общежития в село Босна, Тутраканско. Там прекарва две години, след това е преместена в Белене.

91-годишната днес Джерманова си спомня как до 1948 година е имало клуб на анархистите в София. „Не искахме власт, не искахме да сме част от управлението, искахме само да ги критикуваме", казва тя. Но това не трае дълго. Около петия конгрес на БКП се издава заповед всички анархисти и троцкисти да бъдат арестувани. Според Джерманова за една нощ последователите на двете леви течения са задържани.

Тя си спомня и смъртта на Георги Димитров през юли 1949 година. Кончината му води до препълване на общежитията в Босна. Сред задържаните са оперетните певици Милена Баръмова и Цветана Михайлова. „Отишли да се почерпят след спектакъл и започнали да пеят", спомня си Джерманова. Изведнъж в заведението влязла милицията и ги обвинила, че празнуват смъртта на Димитров. А те дори не знаели, че е умрял. 

Когато роднините на въдворените идвали да ги посещават, отсядали в джамията на село Босна. Близо 70 години по-късно, през 2017 година, докато снимат поредицата "Отворени досиета" на БНТ, Джерманова успява да се срещне с внучката на ходжата и да ѝ благодари.

Възродителният процес

В Белене по-късно ще бъдат закарани и стотици български турци. През 2019 година част от тях идват от Бурса и Истанбул, за да отдадат почит на жертвите. „Най-лошото е, че те отровиха душите на хората. Вклиниха разделение между българи и турци", казва Шукри Мехмед. Думите му са по адрес на Възродителния процес – причината самият той да прекара 2 години в Белене. От три десетилетия Мехмед води дело срещу отговорните за интернирането и последвалото му прогонване от страната - до днес без никакъв резултат. 

Глад и наказания

Репортажът на "Дойчландфунк" включва и спомените за лагера на остров Персин на Петко Огойски, който неотдавна почина. Той разказва как лагерници са били застрелвани, само защото се отклонявали от строя, или как, измъчвани от глад, някои от тях яли коприва и плевели. Гладът и тежките условия водели до отчаяни опити за бягство през река Дунав. „Някои избягаха, но мнозина се удавиха", допълва Огойски. През 1953 година и той се опитал да напусне остров Персин през реката. Върнали го обратно и заедно с други задържани го оставили дни наред на един понтон във водата на минус 15 градуса, от което краката му почернели от измръзване. 

Паметта

През 2001 година в Правец е издигнат паметник на Тодор Живков. На откриването присъстват тогавашният лидер на БСП Георги Първанов, внучката на Тодор Живков – Евгения, и Бойко Борисов, който по това време е главен секретар на МВР.

Към 2019 година в България няма нито един мемориал на жертвите на над 80-те концентрационни лагери, съществували в страната в периода 1944-1989 година. Според едно неотдавнашно проучване, 40% от българите на възраст между 16 и 30 години не са чували за лагера в Белене.