Проектът предвижда въвеждането на временни забрани за повторно влизане в Германия. Тe ще се налагат на граждани от други държави на ЕС, които са се опитали да получават социални помощи или детски надбавки с помощта на неверни данни и фалшиви документи. Досега подобни забрани можеха да се налагат само на лица, извършили тежки престъпления или ако са преносители на опасни инфекциозни заболявания. Досега са били налагани по около 800 такива забрани годишно.

Същевременно новият закон предвижда детските надбавки да се отпускат само ако родителите са в състояние да представят своите данъчни идентификационни номера. Целта е да се предотвратят опитите да се кандидатства за надбавките на по няколко места едновременно или вписването на фиктивни деца в декларациите. Според германското и европейското право, детски надбавки от Германия могат да получават всички родители, които се трудят в страната, без значение къде живеят децата им. Законопроектът предвижда също чужденци, дошли в Германия да си търсят работа, но не успели да си намерят такава до шест месеца след влизането си в страната, да могат да бъдат връщани обратно в родината им.

Подтик за въвеждането на тези по-строги мерки бяха оплакванията на редица големи германски градове от проблемите, които срещат поради нарастващия приток от пришълци от бедни европейски страни, особено от Румъния и България. Въпреки това проектът е политически спорен, особено откакто Християнсоциалният съюз /ХСС/ демонстративно форсира с тази тема предизборната си кампания за европейските избори. "От 2007 година насам броят на мигрантите от България и Румъния се е увеличил с общо 141%", заяви генералният секретар на ХСС Андреас Шойер пред "Райнише пост", като изтъкна също, че много от пришълците идват в страната именно с цел да се възползват от социалните облаги, срещу което трябвало да се вземат мерки.

"Злоупотребите със социални помощи не са основният проблем"

В началото на тази година германското правителство назначи специална комисия на ниво държавни секретари, която да проучи измеренията на проблема с мигрантите и да потърси възможни решения. Досега обаче комисията е представила само междинен, но не и заключителен доклад за резултатите от работата си. Включително и по тази причина проектът за новия закон идва малко изненадващо.

Сдружението на германските градове коментира отчасти положително проектозакона, но изразява и съмнения. "Посоката е общо взето правилна, но дали мерките ще са ефективни, тепърва трябва да се види, заяви управителният директор на сдружението Щафан Артикус пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг". "Освен това злоупотребата със социални помощи не е основният проблем, с който се сблъскват германските градове", подчерта той и добави, че е най-важно да се окаже помощ на градовете, които имат най-големи проблеми с притока на бедни мигранти.

Дебатът за злоупотребите и нарастващото обременяване на общинските бюджети със социални разходи за чужденци беше разпален през последните месеци и от редица съдебни решения. В едно от тях например беше признато правото на една майка от Румъния да взима социални помощи в Германия, макар да не е работила в страната нито един ден.

Политическият дебат се подклажда обаче и от факта, че броят на пришълците значително нараства. Както съобщи тези дни Федералната статистическа служба, през миналата година в Германия да пристигнали 1,1 милиона чужденци, като две трети от тях са от други страни-членки на ЕС. Това означава прираст от 19% в сравнение с 2012 година.

Според оценка на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие /ОИСР/ тази тенденция е свързана с факта, че от икономическата криза насам все повече хора от засегнатите от кризата страни и най-бедните югоизточни региони на Европа търсят по-добри шансове за работа и живот в икономически по-стабилната Германия.