Преди да избухне бомбата "Пеевски“, кабинетът беше заявил една почти стройна политика: поддържане на финансовата стабилност, насърчаване на бизнеса, търпеливо понасяне на ултранационалистите от "Атака“, завой във външната политика по отношение на Близкия Изток, запазване на наследения от ГЕРБ ултимативен тон към Македония.

Идеите бяха хаотични, необосновани и предимно десни, но идеи имаше и те бяха сложени на масата почти незабавно след избирането на Пламен Орешарски. Независимо дали се харесваха или не, повечето намерения на кабинета можеха да се опишат достатъчно ясно.

Протестите след случая "Пеевски“ обаче обърнаха картината - поставен в изолация вътре в страната и вън от нея, кабинетът се отказа от всичко, което може да породи недоволство сред критично големи групи хора. Дотук завоите са поне седем.

Завой номер 1: Бюджетната политика

Премиерът Орешарски беше казал, че няма да променя бюджета и ще работи в рамките на това, което е наследил. Протестът навлизаше в третата си седмица, когато от кабинета заявиха, че ще поискат актуализация на бюджета. Според икономиста Георги Ангелов тази новина е толкова шокираща, колкото и назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС, защото тя е сигнал за рискови бюджетни разходи.

Примерите бяха няколко: кабинетът наля над 27 милиона лева, за да плати заплатите във ВМЗ-Сопот, планира увеличение на детските надбавки и майчинските, реши да насърчи ранното пенсиониране. Ангелов, както и други негови колеги, твърдят, че склонността към неразумни бюджетни разходи не е типична за икономиста Пламен Орешарски. Тази констатация означава, че премиерът се отказва дори и от професионалната репутация, с която се ползва. В името на какво?

Завой номер 2: Съюзът с националистите

След като състави правителство с помощта на "Атака“, проговори уважително за Волен Сидеров и не възрази срещу това ултранационалист да оглави парламентарната комисия по етика, Станишев изведнъж обяви "Атака“ за неприемлив партньор за социалистите. Изказването беше направено след срещата на ПЕС в София и в отговор на зачестилите тревоги сред европейските социалисти от това, че техният ляв лидер е влязъл в съюз с антисемити и ксенофоби.

Станишев се разграничи от "Атака“, защото беше притиснат да направи това, а не защото наистина мисли, че разграничаването е уместно. Колкото и да е формален този жест обаче, той води до съответните последици вътре в страната и извън нея. Вътре в страната това ще струва загуба на подкрепата от страна на "Атака“, а извън страната ще успокои тревогите само временно. ПЕС може да има много недостатъци, но поощряването на национализма определено не е сред тях.

Завой номер 3: Външната политика

Почти веднага след избирането си външният министър Вигенин обяви, че България няма безспорни данни за причастността на "Хизбула“ към атентата в Бургас. Съобщението подейства като студен душ в ЕС, където в същия момент се обсъждаше именно включването на военното крило на "Хизбула“ в списъка на терористичните организации. Вигенин се оправда, че не бил разбран правилно, но истината е, че е бил разбран изчерпателно и всестранно: станало е ясно, че България не е нито последователна, нито предвидима в позициите си, включително и по най-взривоопасната за света тема, каквато е тероризмът. В превод - ненадежден партньор. Вигенин трябва доста да се е уплашил от реакцията, която е породил, след като каза, че България е готова да се присъедини към консенсуса в ЕС по въпроса за "Хизбула“. Като че ли България е извън ЕС и тепърва ще се съгласява с някакво единодушно мнение на тази чужда организация. Да преведем отново - Вигенин просто е обещал да не се обажда повече по тази тема.

Всъщност кабинетът на Орешарски вече няма нито една ярка позиция, от която да не се е отказал. Анулира и запомнилото се намерение да върне пушенето в заведенията. Отказа се и от желанието си да запази данъка върху лихвите от депозитите. Отстъпленията са толкова много, че полето за маневри е почти изчерпано. Въпросът е колко дълго още ще се заблуждава, че може и да оцелее.

Автор: Т. Ваксберг; Редактор: Б. Михайлова