Примирието е в сила едва от няколко часа и хората се завръщат в жилищата си в Газа - обикалят развалините и търсят остатъците от предишния си живот. Няколко домакински съдове, матраци или детски играчки - това е останало след въздушните атаки. Айше е успяла да прибере на сигурно място няколко тенджери и една пластмасова вана, останали като по чудо незасегнати от бомбите. Кунята в жилището ѝ обаче и напълно разрушена.

"Бомбардировките започнаха в неделя сутринта и цялата сграда се тресеше", разказва Айше. Семейството се крие първо в болницата Шифа, след което се премества в едно училище. "Слава Богу, ние оцеляхме, но двама братовчеди и чичо ми бяха погребани под развалините", казва Айше. Целият квартал е превърнат в руина - по улиците се виждат само разрушения. Повечето жители на квартала са намерили убежище в западната част на ивицита Газа в училището на ООН.

Когато може да се спи само на смени

Местните хора живеят без покрив над главата си вече от три седмици. Семействата са оградили с одеяла малки пространства, в които спят. Но за големите фамилии с повече деца няма достатъчно място, посочва Раида. "В това малко ъгълче живеят 15 души. Те спят на смени. Половината семейство през нощта, а другата половина - през деня", казва тя. Бежанците прекарват времето си в очакване. "Слушаме новините и чакаме какво ще стане по-нататък", споделя Раида, която се грижи за по-малките си братя и сестри и за собствените си деца.

Малчуганите тичат из двора. Уличен търговец продава на импровизиран щанд лимонада в малки пластмасови чаши. В ъгъла на училищния двор са разположени три големи водоноски, от които бежанците могат да си налеят вода. Недалеч има и няколко тоалетни, пред които се извиват дълги опашки. Хиляда палестинци вече са напуснали училището на ООН - търсят подслон другаде, или се опитват да възстановят старите си къщи.

Лекарите не смогват

След края на бойните действия положението в болницата Шифа е по-спокойно - повечето пациенти, докарани през последните седмици, или са починали, или са преместени в други здравни заведения. В интензивното отделение лежат трима тежко ранени - едно момиче и двама млади мъже с много счупвания и вътрешни травми.

Д-р Хасан Абу Зита /пластичен хирург и специалист по военните травми/ е пристигнал от Бейрут, за да помага на ранените в Газа, грижейки се за тях в болницата. Докторът е бил тук и по време на войната в Газа през 2008-2009 година и е помагал на жертвите от израелските фосфорни гранати.

"Откакто съм тук, правя пет до шест операции дневно", казва д-р Абу Зита. 80 процента от неговите пациенти ще останат с трайни увреждания или деформации. "Това са деца, жени и мъже с тежки лицеви изгаряния. Оперирах едно осемгодишно дете, останало сляпо и без половин лице", разказва той.

Лекарят е палестинец и е баща на три деца - затова взима толкова присърце събдата на малките си пациенти. "Какво ще стане с едно сляпо дете, останало сирак след войната? Просто нямам понятие кой би могъл да се погрижи за него", тревожи се д-р Хасан Абу Зита.