„Белият барон“ или „белият рицар на Тибет“ – така влиза в историята един благородник, авантюрист и престъпник на име Роберт Николай Максимилиян фон Унгерн-Щернберг, който се нарича още Роман Фьодорович или Унгерн фон Щернберг.

Той произхожда от старинен германски род. Майка му е от Щутгарт, а истинският и вторият му баща са балтийски дворяни от Ревал, днешен Талин. Към Германия обаче Унгерн фон Щернберг е абсолютно равнодушен, нещо повече – през Първата световна война той се записва в руската армия. Негова слабост е не просто Русия, а азиатската част на тази голяма страна. Унгерн, който е една от най-загадъчните фигури на Гражданската война в Русия, изповядва руски патриотизъм, монархизъм, паназиатски идеи и дори будизъм.

"Кървавият бял барон"

Барон фон Унгерн мечтае да възстанови империята на Чингиз хан и вярва, че културата на „бялата раса“ се намира в упадък, поради което Европа трябва да бъде „оздравена“ с помощта на „жълти“ бойци: монголци, буряти, калмики, киргизи, татари. Тъкмо сред тях, а не сред казаците, баронът рекрутира ядрото на своята конница, която всява страх в Далечния изток в годините 1918-1920.

Историята на Унгерн фон Щернберг е великолепно описана в книгата на Джеймс Палмър „Кървавият бял барон“, публикувана наскоро и на немски. Палмър описва не само авантюрите на барона по време на Гражданската война, но също така неговата военна кариера и идеологическите му „прозрения“.

Унгерн фон Щернберг завършва кадетско училище, на 19-годишна възраст се записва в армията и служи като доброволец в Руско-японската война през 1904 година. Получава много ордени за храброст, но в същото време не изпитва особено доверие към официалната военна стратегия. В своите походи той следва единствено препоръките на будистките лами и на шаманите, а към войнската дисциплина проявява избирателно отношение: държи да я спазват подчинените му, докато на своите началници се подчинява в зависимост от настроението си.

В края на 1918 година съдбата го захвърля на гара Даурия на Задбайкалската ж.п.-линия, която той поставя под свой пълен контрол. Малко преди това, по време на Февруарската революция в Русия от 1917 година, Унгерн фон Щернберг е получил военното звание „есаул“, а по-късно става командир на Азиатската конна дивизия и като такъв си присвоява званието генерал-лейтенант.

Жесток и склонен към патологичен садизъм пълководец

В книгата си Палмър твърди, че Унгерн фон Щернберг практически не оказва никакво въздействие върху хода на Гражданската война, в която се бият червеноармейци и белогвардейци, тоест – привържениците на Ленин и болшевиките срещу защитниците на монархията, сред които е и той самият. Все пак „кървавият бял барон“ влиза в историята чрез един внезапен военен удар през февруари 1921 година, когато успява да разбие десет пъти по-многочислената дивизия  на китайския гарнизон Урги (днешната столица на Монголия Улан Батор) и фактически да възстанови монголската независимост.

Висок и добре сложен, със студени, воднисти очи, в пурпурно-златиста роба с развяващи се пешове и бял калпак с триоко пауново перо, с тръстикова пръчка в ръка, баронът прави внушително впечатление. Той изглежда импозантно и доста застрашително. По онова време вече му се носи славата на жесток човек, склонен към болезнена подозрителност и патологичен садизъм. Баронът освен това е и заклет антисемит. На завладените от него територии погромите срещу евреите и масовото им избиване се превръщат във всекидневие. В Угри неговите войници нахлуват в домовете на местните евреи, избиват на място мъжете и момчетата, изнасилват жените и момичетата. Преследват оцелелите из улиците и ги посичат с брадви и лопати. „Евреите трябва да бъдат унищожени, да бъдат изрязани от народното тяло. Кръв за кръв!“ – така говори „кървавият барон“.

Джеймс Палмър пише, че Унгерн фон Щернберг не жалел особено и руснаците. Неговите хора изтезавали селяни, попаднали под подозрението, че сътрудничат с болшевиките. А спрямо пленниците от Червената армия самозваният генерал подхождал по свой собствен начин: нареждал начаса да бъдат разстреляни онези, които „по очите“ познавал, че са убедени болшевики. След опит да дезертира, един пряпоршчик бил изгорен жив пред строя, а собствения си лекар Унгерн фон Щернберг пребил от бой, защото онзи отказвал да изписва войници от лазарета.

Днес фон Щернберг е забравен, не и в Монголия

В Русия и в Германия Унгерн фон Щернберг днес практически е потънал в забрава. Споменават го в няколко документални книги за Гражданската война, в монографии и дори в един роман, написан въз основа на спомени на негови съратници. Във Франция Унгерн се превърна в комиксов герой.

По време на националсоциализма обаче дейци като Химлер, които се увличат по окултизма, смятат Унгерн фон Щернберг едва ли не за мистичен предвестник на „Третия Райх: „истински ариец“, антисемит и „пустинен самодържец“ с визия за велика империя.

А в Монголия за „кървавия барон“ се пише много. И то не само, защото той освобождава страната от китайците. В Монголия непрекъснато се появяват публикации за несметните съкровища, награбени от барона и скрити някъде в степите. Твърди се, че става дума за двайсет сандъка със злато и скъпоценности. Според историческите източници, малко след превземането на Угри на монголския трон се възкачва Богд Хан, който провъзгласява Унгерн фон Щернберг за съосновател на държавата, за генерал-герой и за хан. Баронът е възнаграден със заграбени богатства и получава правото да носи описаните одежди с пауновото перо, в които само седем месеца по-късно е застрелян.

Митичното съкровище лежи северно от Улан Батор

Поражението на барона и на Богд Хан е резултат от въстание на монголците в Угри, които симпатизират на болшевиките и са ужасени от зверствата на Унгерн фон Щернберг. „Кървавият барон“ бяга от града, като по пътя си безразборно избива китайци, евреи, монголци, дори своите собствени казаци, заподозрени в предателство. И граби каквото може. Всичко завършва обаче с пълен разгром, Унгерн фон Щернберг е изоставен дори от личната си охрана, червените го взимат в плен и малко по-късно го разстрелват.

Монголският журналист Галсанбаатар твърди обаче, че малко преди това „кървавият барон“ успява да скрие съкровищата си на север от днешния Улан Батор, близо до село Цун-Хараа. Тъкмо там днес търсят митичните сандъци със злато и скъпоценности.