На 18 септември 1961 година самолетът на втория генерален секретар на ООН Даг Хамаршелд катастрофира по време на полет за Конго. Смъртта на Хамаршелд предизвиква истински шок сред световната общественост, а неизяснените обстоятелства около злополуката пораждат подозрението, че шведът е станал жертва на атентат.

„Хамаршелд е смятан за най-значимия генерален секретар на ООН. Той въведе стандарти, които важат и до днес. Сините каски и специалните пратеници на ООН са именно негова заслуга”, казва политологът проф. Мануел Фрьолих от университета в Йена. За своя принос Даг Хамаршелд е удостоен посмъртно с Нобелова награда за мир.

По време на Студената война обаче шведът е трън в очите на великите сили. Той не само се застъпва за сътрудничество и разбирателство, но и подкрепя стремежа към независимост на африканските и азиатските страни. Съветският съюз дори настоява за отстраняването му.

Документи с гриф "строго секретно"

Тогавашната криза в Конго засилва още повече натиска над генералния секретар. След края на белгийското колониално господство в Конго избухва кървав конфликт. Група бунтовници, подкрепяни от белгийски наемници, обявяват независимостта на богатата на суровини провинция Катанга. Тъй като частите на ООН не успяват да се справят с конфликта, генералният секретар на ООН Даг Хамаршелд потегля за Конго, където възнамерява да започне мирни преговори с водача на бунтовниците. Няколко минути преди да достигне целта си, самолетът му се разбива в джунглата. Пилотска грешка или планиран атентат?

Комисия, съставена от независими юристи, публикува тези дни в Лондон доклад, посветен на случая „Хамаршелд”. В документа се твърди, че самолетът на генералния секретар на ООН е бил свален. Във връзка с тези разкрития комисията настоява за ново официално разследване, което да изясни окончателно обстоятелствата около смъртта на Хамаршелд. Комисията твърди, че документи с гриф „строго секретно”, архивирани в американската Агенция за национална сигурност (АНС), съдържат доказателства за това, че Хамаршелд е станал жертва на атентат. Само че американските власти отказват достъп до въпросните документи - поради „опасения за националната сигурност”.

„Това са може би единствените документи, които биха могли да ни дадат някаква информация за случилото се в минутите преди самолетът да се разбие”, казва проф. Хенинг Мелбер, бивш ръководител на Фондация „Даг Хамаршелд".

Твърде вероятно е АНС и ЦРУ да разполагат със записи на разговорите между пилота на падналия самолет и контролната кула в Конго. Предполага се също така, че американските тайни служби имат запис на изходящите съобщения от един друг самолет, за който се смята, че е стрелял по машината на Хамаршелд. Твърди се, че пилотът на въпросния самолет бил казал: „I hit it” - "Уцелих го”.

Тези предположения се базират на факта, че на 18 септември 1961 много от жителите на селищата в близост до мястото на катастрофата са забелязали втори самолет, а в небето се виждали пламъци и светлини. В рамките на своето разследване комисията дори е открила очевидци на произшествието. През 1961 година натоварените със случая следователи от Конго пренебрегват показанията на свидетелите.

Някой иска да прикрие истината?

"Навремето цялото разследване е водено по изключително небрежен начин. От архивите са изчезнали редица документи, свързани със случая. Ако е имало манипулации, то със сигурност е имало и влиятелни лица, които на всяка цена са искали да прикрият истината", казва проф. Хенинг Мелбер и допълва: "Още тогава се е знаело, че смъртта на Хамаршелд би донесла на мнозина конкретни ползи. На първо място става дума за онези западни концерни, които по това време експлоатират мините в Катанга. Уранът за бомбата над Хирошима е именно от Катанга", припомня проф. Мелбер.

"Би било наистина забележително, ако сега действително се окаже, че човекът, който навремето е представлявал световната общност, е станал жертва на атентат", казва на свой ред проф. Мануел Фрьолих от университета в Йена. И допълва: "Даг Хамаршелд продължава да е пример за мнозина. Бан Ки-мун например многократно е цитирал своя предшественик Кофи Анан, който обичаше да казва: В особено трудни моменти все се питам как ли би постъпил Хамаршелд", разказва проф. Фрьолих.

През 1962 година официалното разследване на ООН за смъртта на Хамаршелд приключва без конкретен резултат. В архивите обаче е записано, че ако постъпят нови информации, ООН е готова да поднови разследването.

Автор: А. Распер, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел