Мариано Рахой е премиер на Испания от декември 2011, за сънародниците си обаче той все още е доста непонятен. Рахой е политик, който не обича да се обяснява, политик, който владее техниките на властта, но пък изглежда малко "дървено" дори и когато говори за неща, които вълнуват цялата нация. Британският "Economist" неслучайно го нарече преди време "Mysterious Mariano".

Когато Рахой дойде на власт, испанският кораб вече имаше сериозни пробойни. Междувременно дефицитът е понамалял, конкурентоспособността на испанската икономика бавно се подобрява, само че броят на безработните расте ли, расте. През февруари без работа са били над 6 милиона души, а това е нов рекорд. До края на годината броят им със сигурност ще се увеличи още повече. Прогнозата, че вече се виждал краят на кризата звучи почти подигравателно, особено в ушите на онези, които нямат никакъв шанс да си намерят работа.

Рахой изпълни очакванията на Брюксел

Колко ли време при това положение ще се задържи сегашното правителство? Този въпрос си задават не само в Испания. Всъщност на пръв поглед ситуацията в страната е доста стабилна. Рахой управлява сам, без коалиционен партньор, благодарение на абсолютно мнозинство в парламента. С това мнозинство зад гърба той успя да прокара през последните 15 месеца радикален курс на икономии и реформи. Неговото правителство съкрати доходите на заетите в публичната сфера,  намали разходите за образование и здравеопазване, спря помощите при безработица, повиши ДДС, направи пазара на труда по-гъвкав.

Казано накратко: Рахой направи всичко, което Еврокомисията и Ангела Меркел очакваха от него. При това той наруши редица обещания пред своите избиратели, аргументирайки се с това, че не е имало начин да ги спази, ако иска да изпълни задълженията си на министър-председател. Само по този начин можело да се възстанови доверието към Испания, поясни високопоставен член на правителството. Само че той очевидно е имал предвид доверието на инвеститорите, защото доверието на гражданите бе просто съсипано.

Социологическите анкети показват, че три четвърти от испанците междувременно отхвърлят политиката на Рахой. Рядко се е случвало едно правителство толкова бързо да изразходва почти целия си политически капитал. Затова дял има и самият Рахой. 57-годишният премиер не обича полемиките на идеологическа тематика за разлика от консервативния си предшественик Хосе Мария Аснар. Рахой обаче е в плен на старата партийно-политическа поляризация, която от години насам дава облик на испанската политика. Той игнорира всички апели на синдикатите и опозицията да се вслуша в техния глас. Рахой не може, а и не иска да търси политически консенсус извън рамките на собствената си партия. Много от реформите си премиерът наложи с помощта на кралски декрет - нещо като законодателство за извънредни ситуации.

Какво иска народът?

Слабостите на Рахой обаче не са достатъчно обяснение за огромната загуба на  доверие в управляващите. Мнозина испанци са убедени в нещо, което някак  противоречи на онова, което им разказва премиерът: те смятат, че тъкмо хората, проповядващи сега въздържание, са били същите, които преди кризата са извлекли най-големите лични облаги от строителния бум. И това обвинение отдавна вече не се отнася само до отделни лица, а до политическата класа като цяло. Хората искат не просто повече пари, а възможност за участие в обществения живот, своя дял от обществените блага. "Те просто искат тяхната дума да бъде чута", казва журналистката Пилар Веласко.

Може би тъкмо в това се крие най-голямото предизвикателство на кризата: как отговорните лица, притиснати от дълговете и нуждата от реформи, да посрещнат чувството за безпомощност на своите граждани? "Цялата система е делегитимирана, но трябва да продължи да функционира", казва социологът Фернандо Валеспин. Как да стане това? Нито управляващите, нито опозицията в Испания имат засега отговор на този въпрос. Едва ли обаче има политик, който да е по-подходящ от Рахой, за да реши това противоречие: тъкмо той е човекът, който обича да мълчи и да управлява с декрети.

АГ, ДПА, ДЦ, Б. Узунова/Редактор: М. Илчева