Гледна точка на проф. Ивайло Дичев:

Ако социологическите агенции искат да разберат нещо за нас, най-добре, вместо рейтинги, да мерят популярността на конспиративните теории.

Нека кажа, че на всеки човек се случва да се хване на някаква небивалица. Самият аз си спомням как се възхитих, когато в началото на 1990-те години се сблъсках с теорията, че американците не са кацали на Луната – някаква възхитителна красота имаше в тази конструкция. Тъкмо бях чел анализ за шеметния блъф на Рейгън с неосъществимата тогава система „Звездни войни“, която нанесе съкрушителен удар на Съветския съюз. А и бях подготвен естетически от „Полетът на Кеприкорн 1“, където съвсем правдоподобно се разиграваше една такава измама.

Логично е да повярваш, че ваксините са вредни, ако си се разболял точно след ваксиниране. Много несигурни хора усещат, че в службата нещо кроят и си шушукат зад гърба им. Дето се казва, самата религиозна представа за света съдържа един параноичен елемент – могъщ, невидим субект подрежда всичко около нас за свои цели, които не ни съобщава, заговорничи с ангели и демони, очаква да му се доверяваме.

Степени на глупостта

Но истински интересният феномен, според мен, са онези, които вярват на повече от една конспиративна теория. Ще е любопитно да се провери например в каква степен съвпадат онези, които смятат, че няма глобално затопляне, и тези, които мислят, че Ковид-19 е просто сезонен грип. Тук има няколко степени: глобално затопляне има, но човекът не е виновен –глобално затопляне няма – глобалното затопляне е целенасочена измама от страна на правителствата. За вируса: вирус има, но той си е обикновен грип – вирус няма, хората умират от друго – вирусът е причинен от 5G мрежите (китайските комунисти, фармацевтичните компании, Бил Гейтс...).

Могат да се добавят и още сюжети. Ваксините: не помагат – вредят – нарочно се измислят, за да ни вредят. Свинската чума от 2018/19: не беше страшна – изобщо нямаше болни животни – правителството я е измислило, за да обезлюди Странджа. Мигрантите от 2015/16: толерирани – поканени – целенасочено разселвани. И още: Истанбулската конвенция, норвежци, които отвличат деца...

Пет вида категории хора 

Ще се получат категории от хора, които вярват съответно в 1, 2, 3, 4 и 5 конспирации. Категория 1 не е особено интересна – както казах, в нея ще попаднат над половината анкетирани според момента и умонастроението: препращаме преди да помислим, впечатляваме се от скандала, от неочаквания обрат. Не ни ли е научила медийната среда, че именно разкритието на някаква дълбоко пазена тайна е истината?

В категории 2 и 3 ще се озоват, ми подсказва интуицията, към една четвърт до една трета от българите. Тази група винаги е в опозиция на властта, търси повод да я мрази и да дава израз на фрустрациите си. Във Франция установяват, че това често са хора с крайнодесни или крайнолеви възгледи, които търсят сблъсък с официалните неща, включително обяснението на света. Впрочем става дума за относително образовани хора, които имат достатъчно материал да строят фантастичните си логически конструкции – знаят кой е Люк Монтание и какво е казал за Ковид-19, гледали са в Ютюб предаването на руската RT (Russia Today), озаглавено "5G може да ви убие".

Към една десета ще попаднат в крайните категории 4 и 5; ако се направи по-фина настройка със слабите и силни версии – те ще заемат крайните позиции по всички теми. Тези хора са по-нискообразовани, или по-точно - черпят информация от маргинални канали. Кипват по-лесно, готови са на физическа саморазправа. Вече видяхме партия "Възраждане" да протестира срещу 5G мрежите – не ни били питали дали да ги монтират; във Великобритания обаче подобни бойци срещу конспирациите вандализираха 20 кули. Това са радикално настроени хора, но трудни за организиране, защото политическото действие изисква един минимум доверие и постоянство, а тук предимство има емоционалният изблик.

Невярващите на нищо и никого

Вече знаем, че подклаждането на параноичен климат е основна цел на новата дигитална пропаганда: наместо да убеждаваш в свята правота, очерняш опонента, за да се възцари климат на несигурност и в последна сметка – пасивност. А не е ли гражданската пасивност основен залог за стабилността на управлението днес?

Но най-интересната категория, която ще се очертае в едно подобно изследване, това ще са хората, които не вярват нито на конспиративните теории, нито на официалната информация. Не знам колко могат да се окажат те, но имам неприятното усещане, че натам сме се запътили всички.