От хилядолетия насам държавите воюват за суровини и редки метали като златото, петрола и диамантите. Питейната вода играе по-скоро второстепенна роля, но това много скоро може да се промени.

В средносрочна перспектива опасността от бъдеща война за питейната вода нараства, констатира проучване на Държавния департамент на САЩ. Като особено голяма роля играят два фактора - нарастването на световното население и климатичните промени. ООН изчислява, че през 2040 година населението на земята ще стигне близо девет милиарда души, а запасите от питейна вода ще удовлетворяват потребностите на едва 70 процента от хората. С други думи, водата ще се превърне в рядка и скъпоценна суровина подобно на златото, петрола и диамантите.

Кои са конфликтните зони?

Опасността от война за водата нараства най-вече в Близкия изток, смята политологът Ашок Свейн от университета в Упсала. Израел води от години спорове със съседите си за питейната вода от поречието на река Йордан. Най-големият конфликтен потенциал в региона обаче произтича от реките Тигър и Ефрат. Турското правителство планира изграждането на 22 язовирни стени в югоизточната част на страната. Девет от тях вече са готови, а това засилва опасността от евентуален конфликт между Ирак и Турция в бъдеще.

Сходна е ситуацията и по поречието на Нил. Етиопия страда от хроничен недостиг на вода и по тази причина наскоро инициира проект за снабдяване с вода от Нил. В миналото бившият египетски президент Хосни Мубарак постоянно заплашваше с война, ако Етиопия започне масово да използва водите на Нил за напояване. Както смятат експертите - след края на политическите борби в Египет не е изключено напрежението между Кайро и Адис Абеба да ескалира. 30 процента от египтяните преживяват от селското стопанство, което е немислимо без водата от Нил.

Китайската заплаха

Недостигът на питейна вода се превръща в сериозен проблем и за Китай. Страната с 20 процента от световното население разполага с едва осем процента от запасите питейна вода. Китай планира изграждането на гигантски язовирни стени, които ще осигуряват 140 000 мегавата електрическа енергия от поречията на Меконг и Брамапутра.

Разположените в долното поречие страни гледат със загриженост на тези проекти: Виетнам, например, се опасява от интервенциите по река Меконг, а Индия съзира опасност за бързо нарастващото си население от изграждането на язовирни стени по поречието на Брамапутра. Ситуацията се усложнява и от факта, че между държавите няма споразумение за разпределението на водните ресурси.

"Прогнози за това кога може да избухне "водната" война засега не могат да се правят. Едно изявление в пакистански вестник обаче подсказва, че този миг ще настъпи и то скоро", казва експертът Свейн. Той има предвид следното: "Пакистан трябва ясно да заяви на Индия, че война за питейната вода е възможна. И този път това ще бъде ядрена война"

АГ, ВО, ДПА, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева