Коментира Мирела Иванова:

“Изпяха матурите. Тарикати поискаха между 300 и 600 лева за темите в нета” Из първа страница на в. “Стандарт”

Матурите за завършване на средното образование в България са тема епична и нека си спомним, че като практика те се въведоха с канските и всеотдайни усилия на министър Даниел Вълчев, човек с визия, воля и характер, издържал на всевъзможните саботажи от чужди и свои. И матурите, и предварителните изпити в университетите са добра и полезна практика, която успява да отнеме част от кандидатстудентската и образователна истерия.

От тази година започва да се въвежда ред и за кандидатстването в гимназиите след седми клас. Тепърва предстоят и други, бих казала драстични реформи, в образованието, чиито резултати ще имаме възможност да преценим едва след време.

Част от света на децата ли е училището?

Днес е ясно само едно - че образованието в България престана да бъде онази традиционно висша и сакрална почти ценност. Социалните земетръси на прехода, необмисленото експериментаторство в училищата, общественият статут на учителите, недобросъвестните и алчни играчи в издателския бизнес и безумните нормативни програми, които пораждат непроходими учебници и помагала, доведоха до пълно отчуждение между ученика и знанието.

В учебниците по всички предмети на основното и средно образование е струпана толкова информация и перверзна наукоподобност, толкова претенция и абсурд, че децата са принудени интуитивно да търсят обходни пътища за самосъхранението си, да изграждат свои минимодели за оцеляване и самозащита. За мислещите и различните ученици, за бунтуващите се срещу клишетата и зубренето млади умове, за прагматично устроените дори не са оставени големи шансове - освен в отделните случаи, когато още може да се попадне на добър учител.

Така училището се превръща в омразно място, където не се осмеляваш да изразиш дори собственото си мнение, за да не се превърнеш в обект на подигравки и унижения от страна на властващите отворковци и тяхната агресия или пък да предизвикаш ненавистното отношение на някой обиден на живота и собствения си избор преподавател.

Така се стига до стратегиите на надхитрянето и тарикатлъците, които включват по-малките и по-големи лъжи и усъвършенстване на двуличието, инак я аутсайдерството, я невротичният стрес са ти вързани в кърпа.

Докога и докъде с грешките в образованието?

По-интелигентните или по-хитрите ученици успяват да изкретат кошмара на средното образование с минимални загуби, но и с минимални знания, с по някоя характеропатия и без грам идея за бъдещето, камо ли пък да я развият с тристата думи, търкалящи се из речника им. Затова не е и чудно, че изпитните теми, шифровани зад триста шифъра, са изтекли отнейде.

Както не е чудно, че паралелното образование с частни уроци и курсове на баснословни цени продължава да процъфтява. Та ето и един възможен извод от всичко дотук: или си пазаруваш изпята матура, или изкукуригваш. Дано ни стресне, за да намерим верния път и да го предложим и посочим на децата си.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев