Шефът на комисията за архивите на Щази Роланд Ян казва, че в ГДР се е живеело добре, но не благодарение на държавата, а въпреки нея. Това изявление може да звучи изненадващо за мнозина. Но не е и съвсем грешно, показва един документален филм, излъчен тази седмица по обществения телевизионен канал ЦДФ.

Притча за свободната жена

Филмът "Не всичко беше лошо" е свидетелство за това как историята на бившата ГДР може да бъде разказана с помощта на иронията. Когато водещата казва, че ГДР е била пример за подражание в еманципацията на жената, това може да се възприеме и като ирония. Защото сухите факти, че жената работела, но това не се отразявало негативно на отглеждането и възпитанието на децата ѝ, а разводите били достъпни за всички, всъщност опровергават тезата за свободната жена в ГДР.

Във филма една бивша детска учителка разкрива как точно са изглеждали тогавашните грижи за децата, а друга бивша гражданка на ГДР разказва за истеричната реакция на властите на решението ѝ да отвори детски магазин. Понеже това не било позволено от системата, властите изпратили хора от Щази да унищожат тази "незаконна търговия", задушавайки още в зародиш свободната гражданска инициатива.

Документалният филм е разказ за обикновения делник в бившата ГДР и същевременно доказателство, че не малко хора тогава са се опитвали да се отърват от непрестанното опекунство на държавата, задушавало поривите и мечтите им. 25 години след падането на Берлинската стена разтърсващите човешки истории на тези хора продължават да се пазят в архивите - филмът показва фрагменти от тях.

Много въпроси остават без отговор: например, защо е било толкова непоносимо положението на обикновения човек в страната, определяна уж като "рай за работниците"? Или защо някои, като Роланд Ян или жената с детския магазин, са имали куража да се опълчат срещу системата и какво не е достигало на другите, които са се примирявали с положението си, правейки всичко възможно да се нагодят към системата, отбелязва по повод филма "Франкфуртер алгемайне цайтунг".

"Станахме индивидуалисти"

Германската журналистка и писателка Катрин Енлих, родена и израснала в ГДР, не отрича, че е имало и моменти, в които се е чувствала щастлива при социализма. Запитана от "Дойчландфунк" дали има неща от онова време, които днес ѝ липсват, тя отговаря: "Тогава имаше истинска солидарност между хората, между съседите. Един пример: дъщеря ми лежеше в къщи болна и с разстройство, а колежката ми в службата отнякъде се беше сдобила с банан за обяд, каквито тогава трудно се намираха, и се отби у дома, за да го даде на болното ми дете. Това беше само един малък жест, израз на човещината у хората тогава. Имахме грижи, но те бяха от друго, от политическо естество. По онова време го нямаше и това чувство на несигурност за утрешния ден, което ни измъчва днес, необходимостта да се доказваш всеки ден, за да осигуриш съществуването си - твоето собствено и на семейството ти. Днес сме се превърнали в идивидуалисти - всеки действа сам за себе си", казва още родената през 1957 година Катрин Енлих.