Нищо друго не описва днешното положение в Близкия изток по-добре от френската поговорка за "кошницата, пълна с раци": ако някой пъхне пръста си вътре, непременно всички ще му се нахвърлят и няма да може да се разбере кой кого напада.

За съжаление това важи с пълна сила за опитите за намиране на изход от сирийската война чрез доставяне на оръжие. Дори и малката държава Катар вече е подпомогнала бунтовниците с три милиарда долара. Сирийският диктатор Башар Асад обаче продължава да е непоклатим, включително защото Русия и Иран го поддържат. "Леките оръжия", които Великобритания, Франция и Съединените щати искат да доставят на бунтовниците, едва ли ще успеят да укрепят реформаторско-либералните сили. Защото на практика сделките в Сирия протичат по-различно от представите на "аматьорите" в чужбина: "добрите бунтовници" тъкмо са успели да вкарат модерните оръжия през границата, когато "лошите бунтовници" им предлагат толкова изгодна оферта, че те просто няма как да я отхвърлят.

Истини за войната в Сирия

В Сирия отдавна не става дума само за свалянето на тиранина Асад. Още когато емирът на Катар му обеща инвестиции в размер на пет милиарда долара, той вече се беше проявил като диктатор. Той беше такъв и когато заедно с френския президент Никола Саркози участва в парада за 14 юли в Париж. Истината е, че Съединените щати и някои европейци просто искат да разбият съюза между Сирия и Иран, който очевидно ще бъде поддържан и от новия ирански президент. Със свалянето на Асад мостът на Иран към ливанската групировка Хизбула ще рухне, а руснаците искат да предотвратят точно това.

За разлика от някогашната ситуация в Афганистан, Москва този път няма нужда да изпраща собствени войски - така, както и от другата страна никой няма намерение да изпраща американски, британски или френски войници. Накрая сметката ще бъде платена от сирийския народ, а не от участниците в преговорите от различните държави. Това е сериозна причина за раздразнение от тази цинична игра.

Би било добре, ако в името на намирането на изход от кръвопролитните битки се сложи край на хленчето и самозаблуждението. Да вземем например прокараните от САЩ "червени линии", които Асад бил преминал, използвайки химически оръжия. Но къде бяха същите тези "червени линии", когато иракчанинът Саддам Хюсеин тровеше своите кюрди и задушаваше с газ нападенията на иранците? Моралът е убедителен като лекарство в политиката само когато бива разпределян справедливо.

Сложни игри и много, много пари

От отслабването на враждебната регионална сила Иран са заинтересовани не само САЩ и някои европейци. Интерес към това имат и саудитците, както и техните сунитски съюзници в арабския свят. Укрепването на доминирания от шиите алианс, който се простира от Иран през Ирак, Сирия и Хизбула до Средиземно море, е истински кошмар за Рияд. Същевременно Саудитска Арабия и Катар, както и някои други стремящи се към повече влияние сили в региона, не са непременно все на една и съща страна на барикадата. Това, че емирът на Катар извоюва освобождението на Хамас от сирийска зависимост, съответства на интересите на Саудитска Арабия. Саудитците обаче в никакъв случай не биха искали и Ливан да бъде обхванат от сирийския пожар. Те се опасяват, че техните тамошни сунитски привърженици неизбежно биха загубили евентуална гражданска война срещу шиитската групировка Хизбула.

От зоната Сахел в Африка до Персийския залив Катар залага на "Мюсюлманските братя", които вече са на власт в Египет и Тунис. Саудитците пък са изпълнени с дълбоко недоверие към тях, тъй като те свалиха двама от най-близките довереници на Рияд - тунизиеца Бен Али и египтянина Хосни Мубарак. Освен това "Мюсюлманските братя" се явяват модерна идеологическа конкуренция на консервативния уахабизъм - държавната доктрина на кралството. Именно поради това Саудитска Арабия подкрепя салафистите като конкуренция на "братята". Само че саудитците могат да контролират това в кои ръце попадат средствата им точно толкова малко, колкото и западните донори.

Западът и Близкият изток си играят с кибрита, само че никой от тях няма пожарогасител.

АГ, ДПА, ЗЦ, Б. Михайлова/Редактор: М. Илчева