Наскоро в социалните мрежи бяха публикувани стряскащи свидетелства за условията, в които пребивават страдащите от психични заболявания в България. Това отново постави на дневен ред болния въпрос за състоянието на психиатричната помощ в страната. И отново стана пределно ясно, че са нужни спешни мерки за промяна на българската система за психиатрична помощ, която изобщо не е в съзвучие със стандартите в Европейския съюз.

Националният консултант по психиатрия проф. Дроздстой Стоянов е твърдо решен да продължи започнатата кампания за такива промени. „Снимките на д-р Владимир Сотиров за условията в Софийския психиатричен диспансер, наричан за благозвучие Център за психично здраве, не ме изненадват", казва проф. Стоянов и добавя: „Преди 2015 година работех в психоболницата в Курило. Сумата за транспортиране, охрана, храна и други разходи на ден и на пациент възлиза на 18 евро, което е крайно недостатъчно". Според проф. Стоянов, по данни от 2016 за храна държавата отпуска по 1,73 лева на ден.

Нечовешко

„Освен всичко друго, лекуващите се от психични заболявания са и сегрегирани. Основните места за настаняването им, болниците в Карлуково, Курило и Раднево, са извън близките селища и са изолирани от тях", казва Стоянов и уточнява, че българските психиатри подкрепят мнението на мисията на Европейската психиатрична асоциация, според която подобна форма на сегрегация е недопустима. „Системата за лечение и дългосрочни медицински и социални грижи на българите с психични страдания трябва да бъде реформирана из основи, а не кампанийно в нейните „концлагери“ да се наливат средства за повърхностни ремонти. В противен случай тя ще продължи да съществува в сегашния си вид като мрежа от средновековни манастири. Персоналът в тези лечебни заведения е силно застарял и бързо се топи. Средната възраст на лекарите-психиатри е 56 години, а на сестрите - 58 години. Обичайните заплати в системата са около 700 лева - за какво качество на услугите въобще можем да говорим?", пита проф. Стоянов.

Председателят на българския Хелзинкски комитет Красимир Кънев разказва на свой ред за многобройните оплаквания от нечовешките и унизителни условия, от отношението в заведенията за психиатрична помощ. От четири години Министерството на здравеопазването е забранило на представители на Комитета да посещават въпросните заведения. Но организацията продължава да помага на потърпевшите да завеждат дела в Страсбург - най-вече заради упражнено физическо насилие и срещу налагането на пълно и частично запрещение, което, според Кънев, още не е отменено.

Споменатата неотдавнашна мисия на Европейската психиатрична асоциация в български психоболници, центрове и диспансери потвърди впечатленията на проф. Стоянов. Участниците в мисията констатират, че опитите за реформи се възприемат от медицинския персонал в българските психиатрии с подозрение за подготвяно още по-значимо орязване на щатове, заплати и средства. Според изводите на мисията, в редица заведения неприкосновеността на личния живот на пациентите не е достатъчно добре гарантирана, тъй като липсва например нощен персонал. На повечето места пациентите не са включени в почти никакви дейности - мисията констатира, че по-голямата част от страдащите седят безцелно по леглата си. „Диспансерите в селските райони са още по-лоши, а и недостъпни за роднините на болните. Заведенията за хора с дългосрочни тежки разстройства често са пренаселени и зле оборудвани, липсват структури и средства за осигуряване на неприкосновеност на личния живот. Няма целенасочена рехабилитационна дейност, поддръжката и хигиената са лоши, а персоналът - недостатъчен. Културата в някои психиатрии изглежда терапевтично безнадеждна“, смятат петимата чуждестранни експерти на Асоциацията начело с нейния генерален секретар д-р Жулиан Беезхолд.

Непреодолими пречки

Според експертите, при лечението на психично болните българи липсва непрекъснатост на грижите - по характера си то е разпокъсано. „След изписване от психиатрична болница пациентите не получават рутинно пренасочване за проследяване, поддържаща терапия или психосоциални интервенции с оглед на тяхното възстановяване и реинтеграция в обществото. Тези дейности се извършват хаотично, в зависимост от конкретните обстоятелства на пациента и от инициативите на грижещите се за тях семейства. Липсва национална система за отчитане и извличане на поуки от инциденти, включващи както медицински грешки, така и самонаранявания и дори самоубийства“, пише в доклада на Асоциацията, в който се предлага за психиатрична помощ да се отделят 10% от бюджета за здравеопазване.

Финансирането на психиатриите от страна на Здравната каса е оскъдно, а това поражда бюрокрация, която е непреодолима за боледуващите. „Без каквито и да било доходи и ориентация в обществото те са принудени да посещават личния си лекар, за да получат направление към специалист, който да подпише протокола за лекарства. Скъпоструващите медикаменти трябва да бъдат одобрени от специална комисия, след което на тежко болни и неконтактни хора се налага пак да посетят личен лекар и аптека, за да ги получат. Сумите за лекарства за шизофрения и биполярно разстройство се възстановяват, но не повече от три на пациент. А сумите за антидепресанти се възстановяват само частично след представяне на доказателство за депресивно разстройство. Това вероятно е твърде сложно за много пациенти“, констатира Европейската психиатрична асоциация.