Ангела Меркел умно изигра своята роля на важната среща на върха в малтийската столица Валета. Категоричните думи на председателя на Европейския съвет Доналд Туск, че властта на Тръмп е заплаха за Европа, всъщност прикриваха известна липса на единство в европейските редици. Явен бунт срещу тази обща линия наистина нямаше, но някои източноевропейски лидери очевидно нямат никакво желание открито да се конфронтират с Белия дом. Точна затова Ангела Меркел направи всичко, което е по силите ѝ, за да намали емоционалния градус.
Европа сама определя съдбата си
Меркел не каза нищо повече за американския президент - за неговата неуравновесеност, неговите изблици на гняв и некомпетентността му по отношение на международната политика. Но още преди срещата във Валета тя недвусмислено беше осъдила въведената от него забрана за прием на имигранти от определени страни. На самата среща Меркел само изтъкна, че Европа трябва да си сътрудничи със САЩ на базата на общите ценности и интереси, но и да разчита преди всичко на себе си.
Това е съветът, който лидерката с най-голям опит сред правителствените ръководители в ЕС отправи към колегите си - оставайки вярна на типичното си качество да изчаква, да наблюдава и чак тогава да действа. В сегашната несигурна ситуация това изглежда повече от разумно. Но канцлерката може и да са заблуждава относно истинските измерения на безумието, което постепенно обхваща Вашингтон.
Съветничката на президента Келиан Конуей например пусна в обращение измислицата за някаква „кървава баня”, извършена уж от мигранти, макар че подобно нещо изобщо не се е случвало – а това излиза извън границите на политическата вменяемост. С подобни методи работеше зловещата пропагандна кухня на фашизма през 20-ия век. Тук не става дума просто за подправени новини, а за чисти лъжи и фалшификации. Съмнително е, доколко изобщо би могло да се постигат някакви договорености с правителството на Тръмп.
Бъдещето на Европа е застрашено
Германската канцлерка навярно не изпитва илюзии относно опасната ситуация. Тя обаче не е в състояние да принуди другите европейски страни към по-голямо единство. Може би тъкмо поради това тя заговори, че в бъдеще Европа може би ще е принудена да се движи "на различни скорости". Това ще стане ясно след изборите в Холандия, Франция, евентуално в Италия, а през септември т.г. и в Германия.
Дали Европа ще гради общото си бъдеще или ще повярва на внушенията на Тръмп и европейските десни екстремисти, че разбиването на ЕС и възраждането на национализма са нещо добро - ще се реши още през 2017 г. Може би в крайна сметка ще останат само няколко страни, които да желаят да членуват в ЕС. А може и това да се окаже невъзможно.
Тогава с Европа ще е свършено, тя ще бъде раздробена на 28 малки и средни държави, чиито шансове за глобално присъствие са мизерни. Тяхната съдба ще бъде определяна от Китай, Русия или САЩ - точно както го описва Доналд Туск в писмото си до европейските правителствени ръководители.
Само заедно можем да бъдем силни
Апелите за единство сега са най-малкият общ знаменател. Какво ли още трябва да се случи в САЩ, за да осъзнаят някои европейски правителства колко сериозно е положението! Страни като Полша или Италия много се заблуждават, ако смятат, че и сами ще могат да си оплетат кошницата. Като европейци ние или заедно ще оцелеем политически, или заедно ще загинем. И все още не е ясно кое от двете ще ни постигне.