За първи път от началото на демократичните промени в страната неотдавна представители на просветния елит в България и парламентаристи се обединиха около идеята да се намерят допълнителни средства, които да подпомогнат българската култура. Всички те – съзнавайки, че културната специфика на страната е безспорно едно от най-големите нейни богатства и единственият й конвертируем капитал, фактически признаха, че една година преди пълноправното членство в ЕС ни е необходим радикално различен подход за съхранение, опазване и развитие на този капитал.

Вижданията, че държавата може и трябва да насърчава меценатите на културата чрез данъчни, кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения говорят за ясното осъзнаване най-малко на две неща: първото е признанието, че бюджетът не може да посрещне тези нужди; второто е, че културното наследство на страната, както и културното възпроизводство изискват дългосрочна стратегия.

В мотивите към Проекта на закон за меценатството се казва:

Държавата вече не е в състояние сама да обезпечи необходимото за динамично и устойчиво развитие на културния сектор, въпреки действащите към момента множеството законови и подзаконови нормативни актове за държавно подпомагане.

Пазарната икономика и динамизмът на новите обществени отношения, в които частната инициатива и гражданското общество вземат все по-активна позиция, налагат търсенето на модерна законодателна рамка за алтернативно финансиране на традиционно субсидирани от държавата дейности и сектори.

Основната идея на този Закон е да приобщи граждански сдружения, търговски дружества и отделни лица към процеса на стимулиране, финансиране и популяризиране на българската култура, като създаде нормативни условия за данъчни облекчения на меценатите. Тази идея, нито е нова, нито е оригинална. Вярно е, че много неща бяха пропуснати заради голямото закъснение на нейната поява в мисленето на законодателя, но – както се казва – по-добре късно отколкото никога.

Законопроектът предвижда различни видове стимули за меценатите – материални и морални. Освен въвеждането на данъчни облекчения – се създава възможност държавата да подпомага и насърчава меценатите чрез кредитно-лихвени, митнически и други финансови и икономически облекчения. За стимулиране на меценатството се учредява годишна държавна награда, която се връчва на мецената, предоставил безвъзмездна помощ в най-голям размер за съответната година.

Разбира се, че има редица въпроси, които предстои да бъдат изяснени – например как ще бъде изградена мрежата от посредници между дарителя и получателя на дарението? Кой ще осъществява контрол за изразходването на предоставената помощ? Доколко ефективни ще са предвидените гаранции срещу злоупотреба с данъчните преференции? Как ще функционира Държавната комисия за подпомагане на културата, която предстои да се формира към Министерския съвет?

Може би най-сериозният риск обаче ще се яви като следствие на една характерна особеност на българския национален характер – ние всички сме супер експерти в две области, по които можем да говорим дълго и не обичаме да слушаме чуждото мнение – първата е политиката, втората – областта на културата. Начинът, по който ще се прилага законът за меценатството или ще опровергае или ще потвърди това опасение.