Дълъг е списъкът с обвиненията срещу бившия военен лидер на босненските сърби генерал Ратко Младич. Сред тях фигурират най-тежките престъпления, познати на човечеството - геноцид, груби нарушения на Женевската конвенция, военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В периода април 1992 и юли 1995 година под негово командване босненската сръбска армия извършва серия от нападения срещу босненски села и градове с цел унищожение и плячкосване. Кампанията е придружена от убийства и терор над несръбското население, включително изселвания и изнасилвания. Младич е отговорен и за 3-годишната обсада и бомбардировки над Сараево, както и за подготовката и провеждането на клането в Сребреница през юли 1995 година.

"Стреляйте само на месо! Човешко месо!"

Така звучи заповедта, издадена от Ратко Младич преди щурма на анклава Сребреница, тогава обявен за защитена зона. И войниците изпълняват заповедта на Младич: само за няколко дни пред очите на холандския контингент на ООН 30 000 бошняци са прокудени от домовете им, 8 000 от тях - мъже и момчета - са екзекутирани и нахвърляни в масови гробове. Операцията се превръща в най-голямата касапница в Европа след Втората световна война. По това време генерал-полковник Ратко Младич е на върха на кариерата си - убеден националист и отмъстител на сърбите за дългогодишното турско владичество на Балканите.

Кариерата си обаче той започва като убеден комунист. Роден през 1942 година в Източна Босна, Младич е на две годинки, когато баща му - партизанин от титовските отряди, е убит от фашистките хърватски усташки милиции. По-късно той се записва в Югославската военна академия в Белград, която завършва като отличник на класа. През 1991 година, когато избухва войната в Хърватия, Младич е полковник от Югославската армия и командва девети корпус в хърватския град Книн. Задачата му е да организира сръбски милиции. Той организира и бомбардировките над хърватските градове Сибеник и Задар и прогонването на хърватското население от тях.

През май 1992 година той е натоварен със същите задачи в Босна - междувременно Младич е станал генерал и е издигнат до командващ частите на босненската сръбска армия. Новата му задача - да осъществява връзката между контролираните от сърбите райони в Източна и Западна Босна. По-късно той често повтаря, че са били нападани само военни цели. Тази негова заповед, издадена по радиостанцията, показва обаче съвсем друго: "Трябва да поддържаме огъня срещу сградата на президиума и на парламента. Там няма много сърби. Трябва да унищожим бошняците." Следващото изречение също се приписва на ген. Младич: "Границите се прокарват само с кръв, а държавите се създават с гробове."

Кой го е укривал?

На 25 юли 1995 година след подписването на Дейтънското мирно споразумение Младич и Караджич са обвинени от Международния трибунал в Хага за извършени престъпления по време на войната в Босна. Година по-късно ген. Младич е освободен от поста началник на Генералния щаб, след което той се покрива. Предполага се, че това става с активната подкрепа на сръбските политици и на армията. Оттогава е бил забелязван по ресторанти и футболни мачове. Наскоро сръбското правителство разкри адресите, на които той е живял до 2006 година. Шест от тях са в Белград.

Младич често е казвал, че няма да се остави да бъде задържан жив. През 1994 година собствената му дъщеря слага край на живота си, тъй като не може да понесе извършените от баща й престъпления. Впрочем, тя се самоубива с пистолета, с който баща й е награден при завършването на военната академия като най-добър кадет на випуска.

Автор: З. Арбутина, Е. Лилов / Редактор: Д. Попова-Витцел