Междувременно в интернет вече има безброй дискусионни форуми, посветени на кризата в Тибет.

До 8 август - деня, в който ще започнат Олимпийските игри в Пекин, китайското правителство и комунистическата партия ще имат още много изпитания. За едно нещо обаче те могат да бъдат спокойни - че в борбата срещу сепаратистите, независимо дали с уйгурски или тибетски произход, властите могат да разчитат на народната подкрепа. Това уверение може да бъде прочетено в интернат, където кризата в Тибет и "манипулациите на западните медии" е една от доминиращите теми.

Според много интернет-потребители и блогъри

западните публикации за кризата нито са обективни, нито неутрални.

Те обвиняват западните медии, че прибързано и без необходимите проучвания са заклеймили насъскването на, цитат: "китайската машина за убиване" срещу мирни демонстранти.

В първите дни на кризата западните медии разчитаха на информациите на Радио Свободна Азия и на прессъобщенията на тибетското правителство в изгнание. Съвсем друга картина описа единственият оказал се в центъра на събитията чужд журналист - Джеймс Майлс от "Икономист" - пред Си-Ен-Ен той заяви, че не е чул никаки изстрели и дори изрази учудването си, че китайските сили за сигурност са проявили необичайна въздържаност към хората, подпалвали и грабили магазини в Ласа. С това Майлс си заглужи похвали от китайските власти. Но също така и кореспонденциите на репортера на германските вестници "Ди цайт" и "Тагесцайтунг" Георг Блуме не потвърждават наличието на брутална сила. Междувременно и репортер на "Зюддойче цайтунг" определи като само част от истината налаганата представа за мирните тибетци, станали жертва на китайско насилие.

Особено възмущение предизвика факта, че уважавани запади медии като Си-Ен-Ен, Би-Би-Си или n-tv са излъчили кадри от Непал, показващи

брутални действия на полицията срещу демонстрани, представени обаче като сцени от Тибет.

Според информация на излизащия на английски език "Чайна дейли" n-tv и RTL вече са поднесли извиненията си на Пекин. Подобни случки се възприемат от широката общественост в Китай като доказателство за пристрастие в отразяването на конфликта.

В защита набедените медии отбелязват, че това е резултатът от наложената от китайските власти цензура на информациите и блокада на района. независимо, че върху тези аргументи може да се спори, се налага следният извод: С действията си китайското правителство се вкара в задънена улица, от която няма изход. Въпросът е, дали Пекин осъзнвава това!