Една страна, разделена на два лагера. "Мюсюлманските братя" и правителството, назначено от военните, воюват вече от седмици. Има обаче един фронт, който обединява египтяните - фронтът срещу западните държави. И "Мюсюлманските братя", и поддръжниците на правителството се чувстват изоставени от тях на произвола на съдбата.

Гневът срещу Запада

"Мюсюлманските братя" обвиняват администрацията на Барак Обама, че е подкрепила преврата срещу президента Морси. "Обама открито заплаши Морси с икономически санкции", казва един от лидерите на "Мюсюлманските братя". По време на демонстрациите по улиците все по-често се виждат плакати срещу политиката на американския президент.

От другата страна също се надигат гласове срещу политиката на Запада - към президента Обама се отправят обвиненията, че подкрепя "Мюсюлманските братя", за да наложи американските интереси в Египет. "Обама знае много добре, че всичко друго би било загуба в една битка, в която неговото правителство е инвестирало милиарди долари", твърдят от противниковия лагер.

Всички се чувстват изоставени

Антизападните настроения в Египет произтичат от чувството на египтяните, че западните държави са ги изоставили на произвола на съдбата. "Политическите сили в Египет са в дълбок конфликт, в който и двете страни искат да спечелят Запада за съюзник", казва политологът Гамал Солтан. Правителството смята, че Западът не го подпомага достатъчно. "Мюсюлманските братя" пък търсят подкрепа в борбата си за демокрация и човешки права. И двете страни в конфликта са убедени, че се застъпват за западните демократични ценности, но имат усещането, че Западът не оценява достатъчно техните усилия.

Германският депутат Клаус Бранднер потвърждава това: "И двете страни мислят, че действат ангажирано и последователно". Но подчертава, че за въздържаността на Запада има основателни причини. "Не можем да удовлетворим и двете страни, защото никоя не проявава готовност за компромис в процеса на демократизация", посочва Клаус Бранднер.

И двете страни в конфликта се чувстват излъгани от Запада, изтъква на свой ред политологът Гамал Солтан. Според него това недоволство ще е определящо и отношението на следващото правителство към Запада.

Възможен ли е прагматизмът?

Клаус Бранднер очаква, че гневът все пак ще отстъпи място на прагматизма. Връзките със Запада са особено важни за Египет и страната не може да ги залага на карта. Египтяните знаят много добре какви успехи бяха постигнати благодарение на сътрудничество със западните държави. "Имам предвид не само икономическите успехи, но и успехите в сферата на човешките права, както и в сферата на образованието", казва Клаус Бранднер.

Западните държави са изправени пред сериозна дилема. Каквато и позиция да заемат, тя ще бъде неприемлива за едната от двете страни в конфликта. В момента и двете враждуващи групи не са в състояние да възприемат въздържаността на Запада другояче, освен като подкрепа на противниковата страна. А както и в случая със Сирия - правилно решение за западните държави просто няма.Те могат само да наблюдават и да се постараят да ограничат щетите от близкоизточната си политика.

Автор: К. Книп, К. Цанев/ Редактор: Б. Рачева