На 1-ви януари президентът на Пакистан Первез Мушараф при вот на доверие от Федералния и провинциалните парламенти беутвърден като държавен глава до 2007 год. Мушараф оцеля през декември след два опита за атентат и западът го третира като ключова фигура в борбата срещу тероризма и смята, че без него Пакистан е заплашен от хаос. И къкедна Индия залага надежди на генерала. Ала в ерата на телевизията политиката твърдечесто се свърза с определени личности. Сложни конфликтни ситуации се свеждат едва ли не до дуели между двама силни мъже: Джордж Буш срещу Саддам Хюсеин например. Особено екстремални стават подобни метафори, когато единият от двамата се смята за "добър", а другият за един от "лошите". В действителност, и това всъщност е ясно на всички, тенденцията е по-скоро в обратната посока. Полотическите системи в световен мащаб са усложнени до такава степен, че пространството за действие на отделните ръководни личности е сведено до минимум. НТова е в сила и за Пакистан, където понастоящем цари един видсмесица между демокрация и военна диктатура. Не е възмож- но един генерал и президента да решава съдбините на цяла страна. След 11-ти септември Первез Мушараф се дистанцира от талибаните и се обяви за привърженик на САЩ. Това му носи до ден днешен признание от страна на Вашингтон. Можеше ли обаче той или който и да било друг на негово място да вземе различно решение в тази ситуация? Пакистан беше и още е зависим от тясното военно икономическо, а от там и политическо сътрудничество със САЩ. Когато пакистанските армия и тайни служби започват през 80-те години да поощрямат и изграждат радикални ислямистки сили в Аганистан, това също се извършва само след тясно съгласуване със САЩ. Понастоящем Мушараф залага на диалога с Индия и демонстрира готовност за компромиси. По негово предложение от края на ноември влезе в сила примирие между индийските и пакистанските войски по границата вКашмир. В близките дни индийският премиер Ваджпайе ще участва на срещата на върха Южноазиатската регионална организация в Ислямабад. Зад всичко това обаче се крие не внезапно обзел генерала копнеж по мира, а чист прагматизъм: трайният конфликт със съседна Индия е икономически, а откакто и двете страни притежават атомно оръжие и световно-политически непоносимо брезе за Пакистан. От друга страна има мощни интереси, изключващи тр.върди големи отстъпки спрямо Индия: спорът за Кашмир с течение на годините се превърна в част от пакистанската идентичност. Освен това армията в мирно време само може да губи по точки и поради това е склонна да блокира мирния процес. Нека припомним: самият Мушараф идва на власт в Ислямабад през 1999 година след военен преврат, след като към тогавашния премиер Наваз Шариф са отправени обвинения, че е твърде отстъпчив спрямо Индия и след като командваната от Мушараф армия сама се опита да започне война срещу Индия в Каргил. Мушараф не еверен на принципите си политик или пък реформатор-визионер,а и в политическото всекидневие често опортюнист. Напоследък той сключи сделка с ислямистката опозиция ММА, след коятовоже да остане в президентството до 2007 год., но за сметка на това след една година трябва да се откаже от върховното командване на въоръжените сили. Докато ислямистите блокираха това споразумение, Мушараф редовно произнасяше тиради срещу ислямистите и агитираше за умерен ислямизъм. По подобен начин той ще продължи да лавира между ислямистите и Америка, между Индия и интересите на армията си. Политика, не само в Южна Азия, е изкуството на възможното, на даването и вземането, при което индивидът се стреми най-вече към съхраняване на личната власт. Иделогиите и личните убеждения са гъвкави понятия, когато нещата станат сериозни и това е в сила както за Первез Мушараф така и зе всеки възможен негов приемник- независимо от това, дали този приемник ще произлиза от армията или от парламента.