Случилото се в Украйна през последните месеци отново раздели Европа. Разломът обаче този път минава не между два идеологически блока, както през Студената война, а между две зони на различна сигурност. Западна и Средна Европа образуват пространство на стабилност, което на практика съвпада с територията на НАТО и на ЕС. На изток от тази територия започва зоната на новата нестабилност, в която попадат не само Украйна, но и страни като Грузия, Молдова и Беларус. Най-големият проблем в това пространство се нарича „Русия” - страна, предявяваща претенции за господство, които всъщност не може да осъществи. Още преди настоящата криза Путин не беше достатъчно силен, за да постави съседите си под свой контрол. А днес западните санкции и ниските цени на петрола го затрудняват допълнително.

Описаният процес е драматичен, той ще занимава Европа още доста години. Изводът от него гласи: Западът не успя да изгради система за сигурност за целия континент. Вярно, че с Източното разширяване на евроатлантическите структури възникна дълъг коридор на стабилност - от Балтийските страни, през Полша и Унгария, та чак до България. Вакуумът, оставен след разпадането на Варшавския договор, вече е запълнен. Най-голяма печалба от тази политика извлече Германия, но напоследък това често се забравя. Германия се сдоби с умиротворен Изток, което изобщо не беше сигурно веднага след падането на Берлинската стена. Не случайно тъкмо германски министър на отбраната пръв постави въпроса за източното разширяване на НАТО.

Европа пропусна да забележи навреме ревизионизма на Русия

В рамките на този процес обаче отношенията с Русия тъй и не намериха някакво удовлетворително развитие. НАТО и Москва сключиха редица договори, но независимо от тях Русия продължи, макар и невинаги, но все пак твърде често, да дефинира интересите си като конфликтни с тези на Алианса. Западът дълго време не се отнасяше сериозно към този проблем, занимаваше се с борбата срещу тероризма и изгуби от поглед сигурността в Европа.

Можем дълго да спорим по въпроса дали огромна страна като Русия изобщо е в състояние да се примири с една съюзническа система, която се води от друга велика сила. Сигурно обаче е следното: мнозина на Запада не забелязаха, че Путинова Русия постепенно се превръща в ревизионистична сила. На новата ситуация съюзниците реагираха с твърдата си решимост да запазят своето военно единство. Това не е изненада – та нали от историята знаем, че всяка външна заплаха води до вътрешно сплотяване. Дори държави като Унгария, Словакия или Гърция, чиито правителства открито флиртуват с Путин, засега се въздържат от съпротива пред Главната квартира в Брюксел, когато става дума за новите отбранителни планове на НАТО. Тоест, на тях им е пределно ясно, че без подкрепата на Алианса ще останат голи-голенички.

С други думи, днес отново си припомняме за колективната отбрана, а оттук за пореден път установяваме колко зле оборудвани са европейските въоръжени сили, които в момента някои политици искат да превърнат в общоевропейска армия. Просто през последните години военната мисъл беше ангажирана прекалено много с решаването на различни кризи в далечни страни, а у дома се правеха единствено икономии. Да, днес НАТО изнася войски на своя източен фланг, но въпреки това малкият Балтийски регион, който винаги е бил лесна плячка за имперски апетити, и днес си остава уязвим.

Никой вече няма доверие на Путинова Русия

Точно както по времето на Студената война, и днес американските ядрени оръжия си остават последната гаранция за западноевропейската сигурност - нищо, че НАТО все още не го казва на висок глас. Тъкмо поради тези оръжия едва ли ще се стигне до война с Русия. Путин няма да тръгне на размяна на ядрени удари. Големият въпрос е друг: какво ще се случи на изток от защитените граници на НАТО? В дискусията в Германия понякога се чуват предложенията Източна Европа да се превърне в неутрална зона или направо да се предостави на Русия като нейна сфера на влияние. На теория това може да изглежда като стабилизация, но всъщност няма нищо общо с действителността. Нито една страна в близост до Русия няма желание да се подчинява на Москва. Част от лидерите на тези страни открито търсят приобщаване към Запада, други се опитват да водят някаква лъкатушеща политика между двата лагера. А действията на Русия в Украйна засилиха тези тенденции.

В момента никой не знае как Западът ще съумее да възстанови някакво що-годе нормално общуване с Русия. Диверсионните методи, чрез които Путин успя да постигне редица тактически победи в Украйна, са много тежко бреме по пътя към евентуалното бъдещо сближаване. На руския президент вече никой не му вярва. След всичките му изнудвания, заблуждаващи маневри, лъжи и нарушаване на договорите нито едно западно правителство вече не изпитва доверие към него. Изминалата година радикално промени отношението на Русия към Запада, тъй че в момента изглежда изключено да се възстанови предишното статукво.

Николас Бусе, "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени! Frankfurter Allgemeine Zeitung, Frankfurt am Main