Странно е наистина, че едва бежанската вълна накара германците да забележат колко привлекателна е всъщност тяхната страна, пише Улрике Акерман в коментар за Дойландрадио. Благосъстянието, правовата държава, пазарното стопанство, демокрацията и зачитането на човешките права са така привлекателни, че стотици хиляди рискуват живота си, за да стигнат до тази страна в надежда за ново начало. Те бягат от бедността, гражданските войни и варварския терор на “Ислямска държава”.

Икономическите мигранти от балканските страни, точно както и политическите бежанци се стремят към заможния Запад и неговите стандарти на живот. Те жадуват за онова, което техните управници или деспоти мразят и искат да унищожат – нашия либерален икономически и политически ред, добре уредената ни социална държава и модерния ни западен начин на живот.

Сега ставаме свидетели на един сблъсък: между върховното благо на свободата на придвижване от една страна, и правовата държава от друга страна, която регулира даването на политическо убежище, като същевременно следи да не се допускат злоупотреби с това основно право.

Германия е мигрантска страна

Германските политически елити години наред не желаеха да признаят миграционните промени, извършващи се в Германия, и сега са напълно неподготвени за извършващото се масово преселение, което всъщност отдавна можеше да се очаква. Междувременно поне имаме консенсус за това, че Германия е мигрантска страна. Само че пропандиранираната от канцлерката Меркел култура на “отворените врати” много скоро доведе до стъпки, които показват, че ситуацията излиза от контрол. Приетите междувременно мерки са поне опит за известен контрол върху миграцията.

Въпреки инцидентни палежи в приемни лагери и ксенофобски изстъпления срещу бежанци по улиците, повечето германци проявяват готовност за помощ и гостоприемство към бежанците. Не може да се очаква обаче, че само преследвани християни и просветени сирийски лекари търсят убежище в Германия. Примерите с досегашната миграция в Германия показват, че вече са налице паралелни общества, в които са разпространени убийствата заради поругана чест, принудителните бракове, салафизмът. С идването на пришълците от арабските страни проблемите, свързани с тези паралелни общества, едва ли ще намалеят.

Застрашените ценности

Не само ислямизмът обаче, който е в идеологическо и военно настъпление срещу Запада, нито пък само Путин с неговата неоимпериалистична политика застрашават западните ценности. С критиката си срещу глобализацията, с антикапитализма и антиамериканизма си дяснорадикалните, както и ляворадикалните партии и движения в цяла Европа поставят под въпрос постиженията на западната цивилизация.

В обществотото ни се е просмукало убеждението, че Западът сам е виновен за бежанската криза – вследствие на колониалната си история и предишните войни. Трябва обаче да защитим онова, което същият този Запад с много усилия е извоювал в продължение на столетия: разделението на държавата от църквата, свободата на мненията и свободата на печата, защитата на малцинствата и особено свободата на индивида, свободните отношения, в които няма място за принуда, равнопоставеността между половете и сексуалното самоопределение, а не на последно място и радостта от живота – вместо религиозния аскетизъм.

Миграцията и даването на убежище, поставени по необходимост под контрол, могат да са успешни само ако нашата западна отзивчивост към мигрантите срещне отзивчивост и у тях да приемат и признаят нашите либерални ценности, залегнали в конституцията ни.

Тъкмо защото е тъй привлекателен за мигрантите, Западът трябва да постави граници, за да съхрани трудно извоюваните си ценности и начин на живот.