Оръжейното ембарго срещу Китай бе наложено преди 15 години – след кървавото потушаване на протестите на площад Тянанмън през 1989-та година. Прзе последното десетилетие и половина Китай се превърна не само в икономическа сила в глобален мащаб, но и успя – въпреки ембаргото – да не занемари въоръжаването си. Според сведения на стокхолмския институт СИПРИ Народна Република Китай е закупила през последните 10 години произведени в Русия модерни подводници, ракети, свръхзвукови самолети и изтребители-бомбардировачи на обща стойност 13 милиарда долара. САЩ гледат на въоръжаването на китайската армия с негодувание и загриженост, най-вече заради задължението на Щатите да подкрепят Тайван. Ето какво каза тази седмица американският президент Джордж Буш на пресконференция в Брюксел.

“В САЩ се шири дълбока загриженост, че доставката на оръжия за Китай би могла да наруши баланса между Народната Република и Тайван.”

Тайван се отдели през 49-та година от Китай и разчита оттогава на подкрепата на САЩ. Това остана така и след подобряване на отношенията между Китай и САЩ по време на мандата на президент Никсън през 70-те години и последвалото официално признаване на Народна Република Китай. САЩ са длъжни да спазват задължението си за подкрепа на Тайван. В същото време обаче Китай заплаши, че ще нападне Тайван, ако се обяви за независима държава.
Най-вече в американския конгрес се гледа на въоръжаването на китайската армия като на опасност за дестабилизиране на равновесието в цяла Югоизточна Азия. Майкъл О Хенлън, експерт по сигурността във вашингтонския Бруукингс институт казва:

“Мисля, че Европейският Съюз е на път да допусне една доста сериозна грешка. Китай представлява военна заплаха. Човек не трябва да е твърд противник на комунизма или на китайската нация като цяло, за да стигне до този извод. Китай се погрижи през последните 10 години за въоръжаването си и сега иска да си възвърне Тайван, чийто основен защитник е американската държава. Ако не беше Америка, Народната репулика отдавна да е нападнала Тайван.”

За разлика от САЩ, които са разположили в района на Югоизточна Азия близо 80 000 свои войници, Европа не преследва никакви стратегически интереси в региона. За Европейския Съюз Китай е най-вече един от най-важните търговски партньори. Щатите са обаче твърди в решението си, да не доставят оръжия на Китай. Поредните разногласия в трансатлантическия диалог са в това отношение вече предначертани. Майкъл О Хенлън казва:

“Никой не заплашва Китай. Затова не мога да приема аргументацията, че оръжейното ембарго трябва да бъде вдигнато, за да се гарантира на Китай правото за самозащита. Не трябва да забравяме следното: Китай иска да се првърне в абсолютна сила в района на Югоизточна Азия. Ако доставяме оръжия на Народната република, преди тя да е отстранила разногласията си с Тайван, рискуваме да сме съучастници в избухването на тежък военен конфликт, който най-вероятно ще отнеме живота и на хиляди американски войници.”