Обобщение по публикации в немскоезичните медии:

В продължение на три години между Анкара и Брюксел цареше мълчание. Но ето, че преговорите за европейското членство на Турция ще бъдат възобновени на 5-ти ноември, пишат информационните агенции. Решението бе взето от министрите на външните работи на страните-членки на Общността, а следващата глава от преговори, която ще бъде разглеждана, определено не е най-зрелищната - тя засяга регионалната политика.

Германският "ТАЦ" коментира, че не бива да се влагат големи надежди в предстоящото подновяване на преговорите. Изданието изтъква, че преди да започнат разговорите, Турция и Европа трябва да си отговорят на някои важни въпроси. В рамките на ЕС трябва да бъде изяснено например дали мнозинството граждани на Общността желаят присъединяването на Турция към ЕС. Турция пък трябва да реши дали да модифицира близкоизточната си ориентация и да се обърне отново към Запада.

Всъщност преговорите за присъединяването трябваше да продължат още през юни, но тогава те бяха отменени заради насилственото потушаване на протестите в Истанбул, припомня австрийският "Ди Пресе". В наскоро разпространен доклад Европейската комисия отправя критики към подхода, проявен спрямо демонстрантите, но пък същевременно хвали турското ръководство за постигнатия напредък в приближаването към ценностите на ЕС, пише още австрийското издание. Кореспондентката на "Дойче веле" от Истанбул Сенада Соколу пък подчертава, че преди седмици Брюксел изрази задоволство от "демократичния пакет" на турското правителство и похвали реформите на премиера Ердоган, предвиждащи даването на повече права на малцинствата. Германските медии припомнят, че на тази основа еврокомисарят по разширяването Щефан Фюле препоръча скорошно въозбновяване на присъединителните преговори.

30% от турците са против ЕС

Новата динамика се дължи не на последно място на променената политическа позиция на Франция, изтъква австрийският "Курир". Бившият френски президент Никола Саркози бе твърдо против присъединяването на Турция към ЕС и блокираше преговорите. Наследникът му на поста Франсоа Оланд обаче е много по-сговорчив. Германските медии подчертават, че германското правителство също се е обявило в полза на подновяването на преговорите с Турция.

Федералната канцлерка Ангела Меркел, както и все още служебно изпълняващият функциите външен министър Гидо Вестервеле са дали съгласието си, пише "Шпигел". А според външното министерство в Берлин, инцидентите в парка Гези в Истанбул са предизивкали интензивна дискусия в Анкара по отношение на разбирането за свободата на мненията и събиранията. "Шпигел" твърди също така, че германското правителство искало да използва момента, за да наложи отварянето и на главата "Правосъдие и вътрешни работи" с Анкара. По този начин можело да се разбере доколко турското ръководство е готово да възприеме фиксираните в Европейския договор основни права.

В миналото преговорите забуксуваха не само поради отпора на европейците: самата Турция се противеше на отварянето на нейните пристанища и летища за стоките от Кипър в рамките на митническия съюз с ЕС, т.е. за приложението на т.нар. Протокол от Анкара, посочва "Ди Пресе" и добавя, че на тази база Европейският съюз реши да не отваря осемте глави, свързани с митническия съюз. По други 12 се водят преговори, които обаче не могат да бъдат приключени, докато Протоколът от Анкара все още не е приложен. Кипър от своя страна блокира още шест преговорни глави.

Всъщност сегашната новина за подновяването на преговорите не развълнува особено много турците, пише "Курир" и припомня, че от известно време насам привържениците на европейската идея там се топят. Според едно актуално социологическо изследване, днес за присъединяването към ЕС се застъпват по-малко от половината турски граждани. Над 30 на сто пък са категорично против. През 2004-та близо 75 на сто от турците са били "за" присъединяването и едва 9 на сто са били "против". Самият Егемен Багъш, който е главният преговарящ на Анкара с Брюксел, беше написал преди време в статия за британския "Телеграф", че Турция може и никога да не влезе в ЕС.

Барозу иска всички балкански държави в ЕС

Във връзка с подновяването на преговорите между Турция и ЕС, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу заяви в интервю за "Билд", че вратите за Турция трябвало да бъдат отворени. Същевременно той се обяви "за" приемането в Европейския съюз на всички балкански държави. "В дългосрочен план ще приемем всички балкански страни, ако изпълняват предпоставките и критериите", казва той и допълва, че не бива да се забравя, че много от тези държави съвсем доскоро са били във война помежду си. "Европейското членство им дава перспектива. То е важен лост за умиротворяването на региона. Респективно европейското членство не е самоцел", изтъква Барозу.

Според него е много по-добре балканските държави да бъдат приети в Общността, отколкото да бъдат оставени да изпаднат в черната дупка на нестабилността. Всъщност освен Турция, в момента пред портите на ЕС чакат също така Македония и Черна гора.