"Искам да отида някъде, където е хубаво. Някъде, където има парк или кино. Държат ни тук вече пет години и половина. Загиваме. Постоянно ме преследват кошмари", казва 7-годишният Ахора. Той и родителите му  напуснали Иран от страх да не бъдат подложени на гонения. С надеждата за нов живот в свобода те се отправили по опасния маршрут по вода към Австралия. Но правителството на тази страна е известно с твърдия си курс срещу нелегалните имигранти. Нито един кандидат за убежище, който е пристигнал по море, не се допуска и за секунда до територията на страната. Вместо това мигрантите биват затваряни в лагери като този на остров Науру.

"Изкарайте ги от ада! Тези деца са като нас!"

"Пия хапчета против депресията, но от тях ми се вие свят и на следващия ден не мога да се събудя. Постоянно сънувам кошмари", казва 7-годишният Ахора. Разказите за съдби като неговата потрисат все повече хора в Австралия. Голям съюз от правозащитни групи, организации за закрила на децата, църкви и благотворителни организации засилват съпротивата си срещу политиката на офшорните лагери за мигранти. В протестите се включват и австралийски деца. Наскоро те преминаха по улиците на Мелбърн, скандирайки „Децата от Науру са като нас!".

Протестиращите апелират децата незабавно да бъдат изведени от лагера на остров Науру и поставят краен срок - най-късно до Световния ден на детето, който се отбелязва на 20 ноември. Много от тези деца-мигранти са преживели половината или дори целия си живот в ада на островния лагер.

От „Лекари без граници" също бият тревога. Ръководителят на австралийската секция на организацията Пол Макфан твърди, че много от децата в лагера са силно травматизирани. Намират се в полубудно състояние, не са в състояние нито да се хранят, нито да поемат достатъчно течности, камо ли пък да говорят. Австралийското правителство обаче игнорира подобни стряскащи оценки. Нещо повече дори: този месец то нареди на „Лекари без граници" да напуснат острова.

"Тези хора са там от години, а краят на одисеята им не се вижда. Докато бяхме в лагера на остров Науру, установихме, че душевното здраве на мигрантите се влошава прогресивно", посочва Пол Макфан от "Лекари без граници". А едно момиче, участващо в протестите в защита на децата от Науру, казва: "Знаем за едно 10-годишно момче, което три пъти е направило опит да се самоубие. На това трябва да се сложи край!".

Докога?

Общественият натиск над австралийското правителство се засилва. Деца организират протестни шествия, депутати заплашват да блокират работата на кабинета. Искането им: децата от Науру да бъдат допуснати в Австралия или поне да бъде прието предложението на Нова Зеландия, която е готова да приеме на своя територия 150 кандидати за убежище. Но австралийският премиер Скот Морисън отхвърля тази възможност. По неговите думи, не можело да има пазарлъци по толкова важен въпрос като защитата на границите.

Медиците от години предупреждават, че условията на остров Науру са непоносими, като това важи най-вече за намиращите се там деца. Психиатърката Бет О'Конър, която е работила за „Лекари без граници" на остров Науру, си спомня с ужас за видяното там: "Когато посетих тези деца, повечето само лежаха, защото нямаха сили за нищо. Не бяха в състояние да приемат достатъчно храна и течности. Много от тях не можеха дори да отидат до тоалетната, лежаха в собствената си урина. А когато се опитвах да разговарям с тях, те не можеха да ми отговорят. Просто гледаха през мен като през празно пространство", разказва лекарката.

Експерти на ООН, които на няколко пъти са посещавали лагера, твърдят, че мигрантите на остров Науру де факто са подложени на изтезания. Призивът им към Австралия да вземе спешни мерки си остава обаче нечут.