Коментар от Феликс Щайнер:

"Предчувстваме, че потокът от бежанци ще промени нашата страна”, каза германският президент преди близо четири седмици. Стряскащо е обаче колко бързо и в каква посока се променя Германия. Стряскащо, но не и изненадващо. Защото нападението с нож срещу Хенриете Рекер, която междувременно бе избрана за кмет на Кьолн, беляза просто връхната точка на все по-радикализиращите се настроения в германското общество.

От седмици насам омразата шества из форумите и социалните мрежи. Разпространяват се заговорнически теории, слухове се представят за факти, обижда се без всякакви задръжки. И цялата тази полемика е насочена главно срещу германската канцлерка: „предателка на народа” и „бежанска пачавра” са само два от епитетите по неин адрес. При това подобни обиди се изричат вече не само в анонимното интернет-пространство, но и при публични изяви.

Бесилки, палежи, насилие

Преди седмица демонстрантите от антиислямското движение „Пегида" понесоха бесилки, чиито символични примки бяха предназначени за канцлерката Ангела Меркел и нейния заместник Зигмар Габриел. Почти всеки ден научаваме за нови палежи в бежански приюти. И е направо чудо, че засега няма жертви. Но ето, че се стигна и до нападението срещу кьолнската кандидатка за кмет Хенриете Рекер, което замалко щеше да се окаже смъртоносно. Нападателят вече призна, че атентатът срещу Рекер, която досега отговаряше за социалните дейности в Кьолн, включително и за настаняването на бежанците, е бил мотивиран именно от омраза към пришълците.

В случая вече не става дума за „инцидент” или пък за законната съпротива на загрижени граждани срещу курса на германското правителство по отношение на бежанците. Това, което наблюдаваме сега, си е чист тероризъм. Макар да не е организиран, той е широко разпространен из почти цяла Германия. Малко са регионите в страната, в които досега не е имало палежи или нападения с дясноекстремистка мотивация.

И още нещо: зловещата атака срещу Хенриете Рекер беше извършена не някъде в Саксония, където "Пегида" е най-силна, а в Кьолн, който се самоопределя като най-либералния и открит към света германски град. Но дори това подло деяние не подейства разтърсващо: на митинга в центъра на Кьолн, организиран спонтанно след атентата, се появиха пак само онези, които винаги идват при подобни изяви. Това е същата онази част от германското общество, която в началото на септември посрещаше с овации бежанците по германските гари; това са същите тези хора, които редовно правят парични дарения и работят като доброволци в бежанските центрове.

В същото време в интернет-форумите продължиха да валят просташки нападки. Сякаш нищо не се е случило. Сякаш нападението срещу Хенриете Рекер не беше нападение и срещу демократичното общество. Рекер сама си била виновна, така ѝ се падало, щом се ангажира в подкрепа на бежанците, пък и това било само началото, можеше да се прочете във форумите и социалните мрежи. Дълбоката, може би непреодолима пропаст, която междувременно разделя германското общество, е днес по-забележима от когато и да било преди.

Истинската заплаха

В неделя Хенриете Рекер, която все още е в интензивното отделение на една кьолнска болница, беше избрана за кмет на четвъртия по големина град в Германия. Избрана бе не от съжаление, а точно с онзи очакван брой гласове, който беше прогнозиран от социологическите проучвания още преди шест седмици.

Градските власти обявиха, че изборите, които бяха само ден след атентата, трябва да се състоят - за да стане ясно, че обществото не се подчинява на диктата на терористи и насилници. И правилно! Но щеше да е още по-добре, ако на тези избори бяха гласували 70 или дори 80 процента от избирателите - това щеше да е ясен мандат в подкрепа на демокрацията и срещу насилието. Сега обаче сме принудени да отбележим, че на 60% от кьолнчани очевидно им е напълно безразлично накъде върви обществото.

Повечето германци явно още не са осъзнали пред какво огромно предизвикателство е изправено обществото им в тези дни и седмици. Предизвикателство не само заради огромния брой хора, които трябва да бъдат подслонени, нахранени и интегрирани, но и защото трябва да защитаваме устоите на нашето демократично общество. А в момента те са застрашени не толкова от пришълците, колкото от онези хора между нас, които презират демокрацията и свободата.