Заради войната в Украйна: хлябът и олиото силно ще поскъпнат
3 март 2022
В Украйна се отглеждат огромни количества зърно и слънчоглед. Тя и Русия са сред най-големите производителки на пшеница в света. Ще има ли недостиг на слънчогледово олио и соя? И какво ще стане с цените на хляба?
Реклама
Украйна е смятана за житницата на Европа – най-вече южната и западната част на страната с нейните изключително плодородни черноземни почви, които покриват 70 процента от украинската територия. Обработваемите земи обхващат 32 милиона хектара – това съответства на една трета от обработваемите земи в целия Европейски съюз.
Това са гигантски площи, а и постигнатият от украинското селско стопанство напредък през последните 20 години се определя от експертите като огромен. Допреди това голяма част от земите пустееха или се обработваха неефективно. В началото на 21 век на Украйна все още ѝ се налагаше да внася зърно. Днес тя е сред десетте най-големи износители на зърно в света. В страната се отглежда най-вече пшеница.
Какви ще са последствията за вносителите?
И Русия, и Украйна са водещи производители на пшеница за световните пазари. „Двете страни заедно осигуряват почти 30 процента от изнасяното жито“, казва евродепутатът Мартин Хойслинг от Зелената партия. Ако продукцията от двете страни отпадне, отражението върху световните аграрни пазари ще е огромно.
Войната вече доведе до невиждано високи цени на пшеницата. На международните зърнени борси има увеличения от 25 и повече процента. Има и друго: голяма част от житото, изнасяно от Русия и Украйна, не е предназначено за ЕС, а за Близкия и Средния изток. Спадът в производството и трудностите при транспортирането – например заради разрушени релси, пътища или пристанища – могат да доведат до сериозни проблеми с осигуряването на нужните количества жито, опасява се Хойслинг. Недостигът ще трябва да се запълва с производството от ЕС.
Слънчогледово олио, соя, фураж
Но не става дума само за пшеницата и зърното от Украйна, а и за други аграрни продукти. „Преди 20 години в Северна Украйна дори не бяхме виждали соя, никога не бяхме отглеждали царевица, а слънчогледи имахме само в градината“, казва Алекс Лисица, който има земеделско стопанство в Северна Украйна и е начело на Украинския аграрен съюз.
Междувременно страната изнася големи количества слънчогледово олио и соеви продукти на световните пазари. От соята пък има нужда за производството на месо в ЕС: като храна за животните. Всички тези фактори определено ще повишат цените на селскостопанските продукти, което ще се усети и от потребителите.
„Затова трябва добре да обмислим дали да продължаваме да храним свинете, кокошките и кравите с близо 70 процента от европейското зърно. Вероятно би трябвало да се отнасяме по-внимателно към ресурсите“, казва Хойслинг. „Всичко това ще се отрази на европейското селско стопанство и ние трябва да помислим как то да стане по-устойчиво, а не да залагаме толкова много на вноса.“
Последиците за селското стопанство
Отражението на войната върху снабдяването с хранителни продукти може да се сравни с това върху енергийния пазар: откроява се голямата зависимост от вноса.
Това се отнася и до азотните торове, които европейските фермери внасят предимно от Русия и от Беларус. Производството им е изключително енергоемко, а енергията в тези две страни е относително по-евтина заради запасите от земен газ. Междувременно обаче и там има сериозни увеличения на цените.
Никой в ЕС не допуска, че ще има сериозен недостиг на селскостопанските продукти. Но те определено ще поскъпнат сериозно – включително и като следствие от войната.
*****
Дванайсет суперхрани за добро здраве
Етикетът "суперхрана" превърна някои екзотични продукти като чия, киноа и годжи бери в хит. Но в Европа също растат плодове и зеленчуци, които са много полезни и не им отстъпват по нищо. Тук сме подбрали 12 от тях.
Снимка: picture-alliance/dpa/H. Hollemann
Червено цвекло
Червеното цвекло е особено популярно през зимата. То се бере през есента и може да се съхранява с месеци. През студената част на годината червеното цвекло се превръща в източник на витамини. В Германия казват, че то прави слабите силни, страхливите смели, а тъжните весели. Според някои проучвания покачва и либидото. Какво повече можем да искаме от една суперхрана?
Снимка: picture-alliance/Arco Images/Larssen G.
Коприва
Тя пари, разпространява се бързо и в повечето дворове е смятана за плевел. Проучванията обаче сочат, че копривата има хранителни качества, които изненадали дори учените. Оказва се, че растението съдържа два до четири пъти повече желязо от спанака, повече калций от млякото и е много богато на витамин A, C и E. А след топлинна обработка дори вече не пари.
Снимка: wilderwegesrand.de
Череши
Черешите, сладки или кисели (вишни), се числят към най-полезните плодове. Те облекчават болките в мускулите и предотвратяват сърдечни заболявания, подсилват имунната система и подобряват мозъчната дейност. Изследвания показват, че съдържат и мелантонин - хормона, който регулира цикъла на съня. Това означава, че черешите помагат и срещу безсъние.
Снимка: picture-alliance/dpa/S. Gollnow
Боровинки
Боровинките са сред плодовете с най-високо съдържание на антиоксидантни и хранителни вещества. Може би това е една от причините в германския град Егезин, провинция Мекленбург-Предна Померания, наричан още "градът на боровинките", всяка година да се провежда фестивал на боровинките, по време на който традиционно се избира и "Кралица на боровинките".
Снимка: Colourbox
Облепиха
Зърната на растението облепиха, известно още като ракитник, съдържат много повече витамин C от портокалите и лимоните. Високото съдържание на витамин B12 пък го прави особено привлекателно за веганите, тъй като той иначе се съдържа само в животинските продукти. По северното крайбрежие на Германия - района на Балтийско море - облепиха се смята за специалитет.
Снимка: Colourbox
Касис
Китайският плод годжи бери се смята за един от най-полезните изобщо. Касисът, който се отглежда в Европа и Азия, съдържа също толкова витамини и оказва сходно положително влияние върху организма. Освен това съдържа една седма от калориите на годжи бери - стига да не бъде консумиран под формата на мармалад или ликьор, разбира се.
Снимка: Colourbox
Ябълки
Всички знаем, че ябълките са много полезни. Всеки германец, например, изяжда средно по 17 килограма ябълки годишно. Ябълките са плод с ниско съдържание на калории, но с много антиоксиданти, които помагат на мозъка, сърцето, кожата и костите. Те намаляват и риска от диабет.
Снимка: pictue-alliance/dpa/P. Pleul
Тиквени семки
Тиквата е донесена в Европа от Северна и Южна Америка. Тиквените семки са източник на протеини, омега 3 мастни киселини и фибри. Те съдържат и висока концентрация на минерали като магнезий и цинк.
Снимка: Colourbox
Ленено семе
Лененото семе е богато на хранителни вещества, съдържа много протеини, баластни вещества, витамин B и минерали. Картофите с извара и ленено семе са традиционно германско ястие. То е разпространено също така в хлябовете и мюслито.
Снимка: picture-alliance/ZB/P. Pleul
Брюкселско зеле
Много хора не обичат брюкселско зеле заради специфичния му вкус. Вероятно то е по-предпочитано от тези, които знаят колко е богато на хранителни вещества: 100 грама брюкселско зеле задоволява дневната нужда от витамин C и K. Зеленчукът е също така източник на желязо, фолиева киселина и калций. Той допринася и за хормоналния баланс.
Снимка: Colourbox
Шипка
Шипката съдържа витамин C и каротиноиди. Чаят и мармаладът от шипки е много популярен - както в Германия, така и в България. В провинцията Баден-Вюртемберг има специална биоферма, в която се отглеждат шипки.