Напоследък Ердоган все по-често пилее енергия за съвсем незначителни неща. Преди няколко дни той нахока няколко младежи в едно кафене, защото не загасили цигарите си пред лика на най-важния човек държавата. Каква кралска обида само! Всеки в Турция знае, че който си позволява такива "своеволия", може и да си изпати. Така например всеки журналист, дръзнал да критикува Ердоган, рискува да загуби работата си. Всяка медия, която не демонстрира по подобаващ начин уважението си към държавния глава, може да изпита на собствен гръб гнева му.

Куче на име Ердоган

Ердоган се държи напоследък като същински османски султан. Който не разсъждава и говори като него - да му мисли. Такова нещо е възможно само в Турция. В Европа, където медии, синдикати, партии и граждански инициативи се ползват със закрилата на основните демократични принципи и ценности, никой не е длъжен да се съобразява с настроенията на Ердоган.

В конкретния случай става дума за карикатура отпреди три години, когато се отбелязваше 50-годишнината от пристигането на първите турски гастарбайтери в Германия. По този повод двама карикатуристи поместиха в един от големите германски седмичници своя рисунка на зло куче, вързано на верига пред кучешка колиба с надпис "Ердоган". Междувременно тази карикатура намери място и в един учебник, по който се преподава в южната германска провинция Баден-Вюртемберг.

Към авторите на карикатурата може да се отправи упрека, че не са взели под внимание (или умишлено са игнорирали) начина, по който се гледа на кучетата в определени култури. В Турция, например, кучето е смятано за мръсно и досадно животно. Затова да кръстиш куче на президента Ердоган определено си е група провокация. Само че в модерни общества като германското медийните провокации към политици и партии са част от демократичния делник. Дори понякога да са на ръба на обидата.

Държавническото поведение изглежда другояче

Ако въпросната карикатура не беше намерила място в учебник, тя най-вероятно изобщо нямаше да се превърне в причина за тази нова препирня между Турция и Германия, връхна точка в която е привикването на германския посланик в Анкара, който трябваше да дава обяснения. Заради една карикатура...

За съжаление Ердоган е все още твърде далеч от онова поведение, което определяме като държавническо и толерантно. Очевидно демокрацията е за него понятие, което той се опитва да моделира според собствените си представи.