Марксистко-ленинската партия в Германия (МЛПГ) извърши пробив, какъвто изглежда немислим дори в Русия: в Гелзенкирхен скоро ще се издигне статуя на Ленин. В ГДР, която се спомина преди 30 години, тонове метал, бетон и камък изобразяваха водача на работниците и селяните - мигар сега и в капиталистическата Федерална република?

Невероятното събитие трябваше да се случи още в средата на март, по повод 150-ия рожден ден на Владимир Илич Улянов (наричан Ленин), който се отбелязва на днешния 22 април. Почитатели на пролетарския вожд щяха да се стекат с червени знамена и плакати едва ли не от всички посоки на света - изцяло в духа на комунизма, който навремето беше плъзнал по целия свят.

Първопроходникът на комунизма Карл Макс е роден в Трир - само на 250 километра от Гелзенкирхен. И само преди две години там се издигна бронзов монумент в чест на автора на „Комунистически манифест", дарен от Китайската народна република по случай 200-годишния му рожден ден. Жителите на Трир го преглътнаха някак - щеше да бъде ужасно невъзпитано да върнат китайския подарък.

Германците и Ленин - дълга и сложна история

Но какво да правим сега с Ленин в Гелзенкирхен? В този средно голям германски промишлен град се намира главната квартира на МЛПГ. Общинските власти първоначално възразиха срещу плана за двуметрова статуя на болшевишкия лидер, защото тя ще закрие сгради, които са паметници на културата. Да не говорим, че Ленин далеч не е някакъв светъл исторически образ. В крайна сметка съдът обаче даде право на Владимир Илич - и МЛПГ може да вдигне паметника.

Германците и Ленин имат доста сложна обща история. През 1917 година пролетарският вожд потегля от Швейцария в запечатан вагон и прекосява цяла Германия по нареждане на правителството на Райха. Задачата му е да разпали революция в Русия. Както и става - с трайни последствия… А днес, 103 години по-късно, Владимир Илич отново е под ключ - този път в едно мазе в Гелзенкирхен, където отново изчаква да настъпи сгодният час. Но дори когато излезе от мазето, това едва ли ще предизвика онзи политически земетръс, за който си мечтае МЛПГ.

Защото тази малка партийка няма никакво влияние в страната - на последните избори за Бундестаг събра едва 0,1% от гласовете. Тук-там в общинските съвети ще се натъкнете на някой залутан съветник от МЛПГ, но това е всичко. Иначе обаче партията разполага с учудващо много пари - навярно от дарения. И още един факт: германската Служба за защита на конституцията (контраразузнаването) е поставило МЛПГ под наблюдение. Ясно защо: идеите на Ленин и Мао, които партията проповядва, се смятат за противоконституционни.

На последните парламентарни избори в Германия 35 760 души дадоха гласа си за тази партия, носеща името на онзи, когото германският писател Лион Фойхтвангер беше нарекъл „Исус Христос на руската революция“. Нека да припомним, че германският поет Фойхтвангер за известно време беше приятел на Сталин, а през 1936 година посети мавзолея на Червения площад, за да види дълбоко замразената обвивка на Ленин.  И сигурно е забелязал, че - за разлика от Исус - Владимир Илич не се е озовал на небето.

Ленин е вечно жив?

Според неписания закон, в Германия се издигат паметници само на умрели хора. А това поражда въпроса: Мъртъв ли е изобщо Ленин, след като не е погребан? Един популярен лозунг в Съветския Съюз и соцстраните навремето гласеше, че Ленин е вечно жив. Неговите кръвопролитни политически идеи, които мнозина оптимисти обявиха за мъртви след разпадането на Съветския съюз, може би са си живи и здрави и до днес?

Защото когато вирусната буря отмине, може би ще удари часът на ленинистите, които ще се отправят на поклонение към Гелзенкирхен. Дотогава болшевишкият лидер може да се смята за жертва на коронавируса. Че нали този вирус идва от Китай - тъкмо от онази амбициозна нова велика сила, на която няма как да ѝ върнеш подарък. Велика сила, която и до днес се кълне в Маркс, в Мао - и, да, също и в Ленин! Тъй че политическите туристи със слабост към комунизма занапред ще бъдат изправени пред алтернативата: Трир или Гелзенкирхен?

Сложен избор, излят в тонове бронз.